Човек, който няма вяра и не е познал Бога, е безотговорен и опасен  за обществото.

Такъв човек няма мотивация да постъпва честно, благородно и разумно. Той се грижи само за днешния ден и когато има изгода. Съвършено му е безразлично какво ще стане по-нататък, защото тогава него може и да го няма вече.

За това няма и отговорност за действията, които е извършил преди или сега.

Човек, който има вяра разбира, че всяко негово действие, думи и даже мисли водят към едно едно или друго последствие.

Такъв човек знае, че рано или късно, пряко или косвено, но резултатите от действията, неизбежно ще се върне върху онзи, който е бил първопричина за проявлението.

Дори смъртта не освобождава човек от отговорност за престъпленията, изречените думи и мисли.

Ето защо, човек, който не вярва и не гледа „отвъд хоризонта“ и за когото живота, в който той сега живее е единствения и реалния е безотговорен.

Такъв човек е неспособен да действа в интерес на обществото и да направим безкористни действия, мотивирани от духовен импулс.

Гено доста често гостуваше в дома на Данчето и Гошо. Тази дружба бе останала от преди, когато работеха заедно. Гено се разболя и напусна завода, но след това те  често се виждаха..

Тази вечер Гено бе донесъл поредната си изненада – голяма кутия шоколадови бонбони с фъстъци и трилитрова бутилка  безалкохолно.

Мартин и Дани, синовете на Данчето и Гошо,  веднага нахълтваха в стаята, щом Гено прекрачеше прага на дома им.

– Помниш ли тази песен, – обърна се Гено към Гошо и  затананика носово. – „Животът не се мери с годините, а с дирята оставена след нас“.

– Така беше, – въздъхна Гошо. – Бяхме изпълнени с ентусиазъм и прекрасни мечти. „Ако искаш да светиш на другите, сам трябва да гориш“.

– Рембранд, – засмя се Гено. – Умен е бил този холандски художник.

– Като си помисля, – каза Гошо, – как пълнихме главите си с разни мъдрости, а днес младите ……

Гено изгледа Мартин и Дани и заключи закачливо:

– Нови времена, нови нрави ….. Нали така юнаци?

Мартин се изчерви и каза:

– Има неща, които не искаме, но те сами ни се натрапват в живота.

– Какво имаш в предвид? – не го остави Гено.

– Например, отношенията между младите, – преодолял стеснението си Мартин и продължи. – Едно време момчетата са обикаляли по седянки, край кладенците и чешмите, за да получат някоя мила усмивка от момичето, което са харесали. Сега нещата са много по-прости, без много въздишки и куп остарели начинания, които увеличават мъката, а не радостите.

Усмивка заигра по лицето на госта. Явно не отхвърляше казаното от младия човек, но искаше да подтикне Мартин към размисъл за корените на промените във взаимоотношенията на младите и за това попита:

– Не забелязваш ли, че днешните опростени „ухажвания“ и съкратените „любовни игри“ водят до мъка след женитбата? Разделят се без да са създали семейство и дом. На това ли викате вие младите „модерна“ любов?

Дани не се стърпя и се намеси:

– И все пак това е напредък в сравнение с насилването да вземеш този или тази, защото така щяло да се уголеми нечие богатство. Никой не се е съобразявал тогава с чувствата на младите.

– Съгласен съм, че някога родителите са гледали с пресметливо око, съобразявали са се с икономическата изгода, – поклати глава Гено. – Нали богатството е било гаранция за щастието на двамата млади. Вие одобрявате ли подобно отношение към любовта?

– Не, в никакъв случай, – бързо реагира Мартин.

– Добре де, сега не е ли същото? – отправи предизвикателството си към момчетата Гено.- Женитба от пръв поглед, не съм против това. Само, че погледа не е отправен към момичето, а към това: маркови дрехи и обувки ли носи, парфюмът вносен ли е, ….. Всичко това разкрива какви са възможностите на родителите на потенциалната кандидатка. Нима днес младия човек не се съобразява с това, дали бащата на момичето не е бизнесмен или банкер? Ами момичето? Погледа ѝ е насочен не към интелектуалните възможности на момчето, дори не и към външния му вид, а към дебелината на портфейла му или каква кола кара.

– Сърцето и чувствата имат друго измерение, – намеси се Гошо. – Очите не гледат по-далече от притежаваните предмети и банкноти. Вещоманията и любовта към парите убиват искрените чувства.

– Ние сме виновни, че не насочваме децата си към истинските ценности, – обади се Данчето. – Децата ни са свикнали да получават всичко сдъвкано, наготово.

– Мъчим се някак да оправим нещата, но правим всичко сухо, шаблонно, без мотивация за младите. Въвеждаме схеми, които те не приемат, – с болка заключи Гено.

Мартин и Дани наведоха глави и се замислиха. До сега смятаха, че родителите им нарочно ги спъват и ограничават, но разговорът тази вечер ги накара да се замислят по-сериозно върху нещата.

Колко е приятно, това които си направил, да го предложиш на другите с любов. Сега осъзнавам какво ме е вдъхновило да творя, колкото малко и незначително да изглежда за някои! Когато правя нещо за другите, изпитвам голяма радост и любов към тях.
Да именно любовта! Именно тя ми помага да творя. Любовта към хората ме води към това, което създавам. Тя ми дава сили, вдъхновение, идеи и мотивация.
Когато създаваш с любов, то получаваш и любов. Всичко върви по-гладко, лесно, сякаш цялата вселена се е ангажирал да ми помага. Всичко върви като по часовник, душата ми пее, аз искам да живея и да се радвам на живота!
Харесва ми да споделям с вас това, което имам. Доставя ми удоволствие да служа и работя за хората. Да служиш с любов е прекрасно!
Нека заедно да нарисуваме картината на живота с любов!

Депресия е тежка болест даже и за хора с желязна воля.
Дори такива действия, като поистване на дома, ставане от леглото, измиване, при депресия могат да станат невероятно трудни, както физически, така и психически.
Много е важно да запазите мотивацията си, да продължите да живеете и да давате най-доброто от себе си, дори да се намирате в депресия.
Не бъдете строги спрямо себе си. Измененията не идват с магическата пръчка. Ако направите грешка или не получите резултата, който сте очаквали, не се отчайвайте!
Обграждайте се с хора, които в трудна минута са готови да ви подадат ръка. Човек, който успее да преодолее депресията става по-силен.
Да се справиш с подтиснатостта и депресията е трудно, но планирайки и бавно напредвайки към прогрес, вие отново ще се поувствате по-оптимистично и по-весело ще погледнете на живота.

Норвежкият преподавател по етика Тобиас Стааб е намерил ново приложение за игровия сериал The Walking Dead за зомбита. Той го е превърнал в помощно средство в учебния процес.
Учениците преминават през играта на урока, а след това обсъждат повдигнатите в епизода етични въпроси.
Самият учител твърди, че играта е от полза на класа, защото предлага на учениците куп неочаквани морални въпроси и най-важното въвлича ги в процеса на обучение, което помага за по-доброто усвояване на материала.
Едно от момичетата, което посещава уроците на Стааб признава, че дори и по-добрите ученици учат само преди изпит. А в тези часове по етика тя и нейните приятели, благодарение на мотивацията от играта, се ориентират много по-свободно в материала.