Едно момче поискало разрешение от майка си да отиде със съседите на излет. То обещало на майка си, че винаги ще казва истината. Тя зашила в якето му една сребърна монета и го пуснала да върви.
По пътя ги нападнали разбойници. Ограбили им всичко. Един от нападателите се приближил и попитал момчето:
– Имаш ли някакви пари?
– Да, – казало момчето.
Разбойникът преровил всичките му джобове, но нищо не намерил.
– В джобовете си нямам пари, – казало момчето, – те са зашити ето тук.
И момчето показало мястото, където майка му била зашила монетата.
Разбойникът не повярвал, но все пак проверил. Той бил удивен и изненадан, когато видял, че парата наистина е там.
– В края на краищата, ти можеше да я скриеш, – казал разбойникът, – защо ми каза, че имаш пари?
– Обещах на майка си да казвам винаги истината, – казало момчето.
Разбойникът бил трогнат от искреността на момчето. Той върнал всичко ограбено не само на момчето, но и на неговите спътници.
Не се страхувай да говориш истината дори тогава, когато е в твоя вреда. Бог обича истината и ще ти възстанови всички загуби възникнали по такава причина.
Красотата на коня е надпреварата, а на човека в изявяване на истината.
Под правда се разбира не само част от добродетелите, а всичките те като цяло.

Настрадин имал най-хубавата ябълкова градина в областа. И когато плодовете узреели, децата се прокрадвали в нея и късали от плодовете ѝ. Тогава Настрадин излизал от дома си, размахвал оръжие и крещял след бягащите деца.
Многогодишен свидетел на това безрезултатно преследване бил съседат му Мула. Един ден той му казал:
– Не мога да те разбера, Настрадине. Ти си спокоен и великодушен човек, реколтата ти е десет пъти по-голяма от тази на другите. Защо не пуснеш децата спокойно да си наберат ябълки?
– Хм, – засмял се Настрадин, – искам те да си откъснат колкото искат, но аз съм бил момче и зная, ако не ги гоня и не им крещя, те няма да дойдат повече.

Веднъж едно седемгодишно момче пътувало с баща си във влак. То с интерес следяло мяркащите се поля, гори и села озарени от яркото слънце. Момчето често се надигало от мястото си, за да му бъде по-удобно да гледа през прозореца.

Изведнъж влакът влетял в мрак и продължил да се движи в тази тъмнина. Нищо не можело да се види. Влакът преминавал през тунел. Момчето се изплашило, защото съвсем не очаквало такава промяна. То не виждало баща си в тъмнината и не било уверено дали той седи до него.

Напипал ръката на баща си, то се зарадвало и сложило своята в нея.

– Какво ти е, мъничкия ми? – попитал бащата.

– Нищо, татко, исках само да се уверя, че си тук.

То държало ръката на баща си през цялото време. докато влакът преминал през тунела. След това всичко отново било обляно от слънчевата светлина.

Ако жизненият ни път минава през тунела на скърбите и страданията, ние подобно на малкото момче здраво ще се държим за ръката на нашия Небесен Отец, докато Той, чрез Неговата любов към нас, ни изведе до простора на Неговите милости и благословения.

Във Великобритания девет годишно момче страдащо от аутизъм, трябвало да хване волана и да управлява кола, когато майка му, която карала автомобила, загубила съзнание. Това бил Джонатан Андерсън, който е бил с диагноза синдром на Аспергер.

Момчето не е имало друг избор, освен да поеме управлението на колата, която се движел със скорост от 70 км/час. Детето успяло да спре кола, като включило ръчната спирачка.

Инцидентът е станал, когато майката на Джонатан го е карала на училище. Момчето е признало, че се е било много уплашено, когато майка му припаднала, защото той никога не се е опитал да шофира.

Майката на момчето е споделила, че синът й още от малък се интересувал от различни технически приспособления и устройства..

Терминът „жълта преса“, възникнал в САЩ в края на 19 век. По това време голяма популярност имат два вестника – New York World и New York Journal, които не залагали на обичайното излагане на новините, а разчитали на сензациите и емоционално им поднасяне.
През 1895 г. в Ню Йорк Ричард Ауткалта започва да издава комикси, изпълнени със сатира и саркастични коментари за политиката. Главният герой е едно момче в жълта тениска.
След година Ауткалта бил примамен в New York Journal. Сега много вестници започнали да публикуват подобни комикси.
За това журналистите от по-сериозните издания и вестници започнали да наричат подобни вестници „жълта преса“.