Училищния праг прекрачи дребно момченце. Скоро бе навършило шест години. Нека да го наречем Иван. Той бе забележително момче, прекалено любознателен. Много неща беше научил, но постоянно заливаше околните с поток от въпроси, който започваха с какво, къде, защо, по каква причина, как……
Един път в края на деня, учителката му каза:
– Иван Захариев, довиждане, до утре.
За нейна изненада, момчето се разплака и през хлипанията си едва каза:
– Аз съм Ваня Захариев.
Майка му и учителката започнаха да му обясняват, защо той е Иван Захариев. Момчето се успокои, а после каза:
– Ще попитам татко.
На другия ден, когато дойде, първата му работа беше да с представи:
– Аз съм Иван Захариев Милтенов! Така каза татко!

Представете си младеж попада в компанията на  момиче, което се нуждае да бъдат задоволени емоционалните му нужди. Нейният баща не й е обръщал достатъчно внимание, поради което нейната емоционалност не е задоволена. Ако бащата не я защитава, както трябва, нямам в предвид забрани и заплахи, тя може да попадне в компанията на похотлив младеж.  Нейните нужди може да са по-различни от неговите, но различията подпомагат за насочване към сексуални отношения.
Когато тя е била малка е имала нужда от силна бащина любов.  Тъй като не е получила такава в достатъчно количество, тя започва да се държи предизвикателно за да спечели мъжка любов и внимание.
Когато е на седем години поведението й е досадно и тя се чувства отхвърлена и презряна. Това я прави още по-несигурна. Тогава тя търси благоволението на вуйчовци, чичовци, и приятели, които идват в дома им. Тя осъзнава, че начина по който иска да спечели вниманието им не им харесва, но това не удовлетворява нуждата й.
След време фигурата й се изменя, тя става сексуално привлекателна и изведнъж е залята от мъжко внимание. Но това не е от мъжката страна на нейните близки и роднини, а от ненаситни момчета. Такива, които са гледали жадно филми разкриващи голота и безсрамие и са готови да подражават във всеки удал им се възможен случай.
Това момче не разбира, че момичето не търси секс, а защитник, някой който да я изслуша и разбере. Но уви…. връзките се умножават, но проблемите не се разрешават, а се увеличават.
Кой ще каже, че такива момичета не търсят секс, а любов, разбиране и закрила?
Не си вършим работата като родители, за това страдат и децата ни!

Двегодишното австралийско момче Чарли Паркър е най-младият укротител на змии в света. Той изобщо не се страхува от влечугите и ги гледа право в очите.
Бащата на момчето има в Австралия зоопарк с диви животни. Според бащата синът му има способност да се сприятелява с животните.
– Когато Чарли се роди, аз не се съмнявах, че той ще стане истински рейнджър, – казва бащата на момчето. – Чарли още не можеше да ходи, когато се запозна с най-добрите си приятели змиите.
Момчето започнало да общува с дивите животни още от пелените. На две години е започнал да помага на баща си в зоопарка в австралийския щат Виктория и става най-младият рейнджър в историята на Австралия.
– За наша изненада, Чарли отиде при.10 килограмовата боа Пабло и започна да си играе с нея. – разказва Паркър старши. – Синът ми толкова умело се справя със змиите, алигаторите и гущерите, че изобщо не се съмнявам, че той ще стане истински специалист в тази област. Всеки ден се изненадвам от това, колко бързо намира общ език с животните. Това е истински дар.
– Околните постоянно ни питат, не се ли страхуваме да оставим детето си само с влечугите, – споделя майката на детето. – На което аз отговарям, че не може да се върви против гените на бащата. Моят син е копие на съпруга ми.

11-годишното бразилско момче Габриел Мунез  макар и без ходила е искал да стане футболист.
Той не само ходи, като понакуцва малко, но играе футбол. Габриел правел това толкова добре, че в знаменитият отбор „Барселона“ забелязали дарованието му и го поканили на изпит във футболната академия на клуба.
Трябва да отбележим,че хиляди деца мечтаят да преминат този изпит имено в „Барселона“. Габриел не искал никакви отстъпки за себе си. Той казал: „Дайте ми само топка и ще се запознаете с моя кумир Лионел Меси, повече нищо друго не ми трябва.“
Габриел Мунез се е родил в много бедно бразилско семейство без ходила. Проходил е преди да навърши годинка. По- късно той почнал да играе футбол и то много добре. Излизайки на терена забивал неотразими голове в ъглите на вратата.
Треньорът на момчето казал: „Това момче съвсем не е инвалид. Той го е доказал на всички. Никой не вярваше в него, но той разтърси всички с играта си“.
Интересното е, че Габриел има протези, но когато ги сложи не може да играе футбол.
Спомнете си известният бразилски футболист Гаринча, който силно накуцвал, защото единият му крак е бил по-дълъг от другия със 7 сантиметра, но в играта това съвсем не му е пречило.

Веднъж един младеж решил да отиде в града по работа. За да стигне до там му били необходими три дни и за това той се запасил със всичко необходимо.
– Вземи ме със себе си, – помолил по-малкия брат
– Пътя е опасен, а ти си още малък, – казал младежа.
– Мъдрите казват: „Гол е този, зад чийто гръб не стои брат му“. Вземи го, – помолила майката.
– С какво може да ми помогне едно малко момче? – усмихнал се младежа.
Станал по-големия брат на разсъмване и се отправил на път. Той не забелязал, че след него е тръгнал малкия му брат. Така те вървели цял ден.
Вечерта големият брат се приготвил да пренощува. Запалил огън и в котлето си сварил чорба.
Коремът на малкия брат се свивал от глад. Тъкмо си мислел да излезе при огъня и да си признае всичко, когатото се появили двама разбойници. Вързали по-големия брат, взели му нещата и се приготвили да му изядат храната.
Малкият брат бил отчаян. Изведнъж си спомнил как брат му го е учил да подражава  на птиците и зверовете. Малкият брат задържал въздуха си и изревал като тигър. Така заревал, че кръвта в жилите на разбойниците застинала от страх. Те в миг скочили и избягали без да се оглеждат.
Малкият брат изкочил от храстите, а по-големият от страх завикал:
– Бягай, братле, спасявай се! По-добре тигрите мен да разкъсат.
Засмял се малкият брат, развързал по-големия и му разказал всичко.
След вечеря по-големият грижливо сложил брат си да спи, покрил го с плаща си и казал: „Гол е този, зад чийто гръб не стои брат му“.