Старая се да следя събитията в Украйна, опитвам се да ги разбера. Но все повече и повече се обърквам.
Та всички тези украинци, белоруси, руснаци….. са обикновенни  хора.
Може би не трябва да говоря за воените действия, за ранените и убитите, но нима мога да затворя очи пред всичко това?
Не мога да променя ситуацията, но като човек вътрешно преживявам нещата. Неволно в мен се заражда агресивно чувство. Някой е виновен за това и трябва да бъде наказан. Но може би на тази агресивност и търсене на отговорност, някой разчита, подържа я и я подклажда.
Когато човек види кръв и страдания, като че ли престава да вижда хората, всички се делят на свои и врагове, всичко става много просто и мозъкът се изключва, той повече не размишлява и не мисли.
Много от тях са умни и добри хора. Много бих искала да преодолеят сатанинската война в умовете и душите си.
Силата на доброто е велика сила!
Господи, спаси и вразуми всички, които живеят със злоба в сърцата си, които воюват против народа си и унищожават безащитните!
Искрено желая мир в Украйна и във всеки наш дом. Нека има спокойствие, здраве, благоденствие, топлина и много любов.

В неделя на 8 юни във Ватикана, по покана на римския папа Франциск, ще бъдат президента на Израел Шимон Перес и председателя на палестинската администрация Махмуд Абас.
Както се съобщава от пресслужбата на Светия престол, папата и неговите гости ще отправят „молитва за мир.“
Идеята за тази символична церемония бе изразена от главата на Римокатолическата църква по време на неотдавнашното ѝ посещение във Витлеем и Ерусалим.
Хиляди хора идват в Йерусалим, за да се помолят, на различни езици искайки едно. Този град живее с молитва. В него няма място, където да не се молят. Той целият е изпълнен с молитва.
Молитвите са различни…. „Молитвата за Йерусалим“ е съкровена молитва не на един човек и на много. Човек произнася молитва към Всевишния в своята слабост и обърканост. Молитва за края. Молитва за помощ. Молитва за близки. Молитва за себе си ……Така е устроен света, че всеки човек, на един или друг етап в живота си, изведнъж се оказва в задънена улица  и моли за помощ. Всички минават през това …….

Слънцето прежуряше. Земята бе станала твърда като кирпич. Леко приведена жена бързаше по черния път през полето. Тя носеше ключове, които мъжът ѝ бе забравил, а много му трябваха на работата.

Друг път, когато трябваше да измине по-голямо разстояние, отдалечено от шума и глъчката на хората, тя пееше или се молеше

Но сега всичко беше изсъхнало в нея. Причина за това не беше палещото слънце. Някаква мъка, загнездила се в сърцето ѝ я измъчваше.

Жената разбираше много добре, че за това си състояние, единствено тя е виновна. Тя не издържа повече и там на полето започна:

– Господи, знам че трябва да простя, но не мога… Каква е ползата? …. Прощавам и като се обърна пак същото се повтаря.  Не мога, не ми стигат силите да го направя … чувствам се отхвърлена и пренебрегната, а болката е толкова силна …. Да, зная 70 пъти по 7, но не мога, много ме боли …. Помогни ми!

Чу се тих глас:

– А на мен по-лесно ли ми беше?

Пред нея застана кръста със Спасителя, прикован на него. Пироните болезнено се впиваха в плътта Му. Засъхнала кръв от тръния венец бе оставила следи по лицето Му.

Тя заплака. Издигна поглед към небето и завика:

– Прости ми, Господи и ми помогни!

Бял пухкав облак засенчи палещото слънце. Подухна хладен ветрец. В нея настъпи мир. Сърцето ѝ ликуваше, а душата ѝ пееше.

Неизвестни извършители са надраскали надписи с графити върху стените на манастира Дир Рафат, който се намира близо до Бейт Шемеш.
На стените е написано на иврит: „Америка – нацистка Германия“ и „Споразумение за мир – отмъщение“.
Освен това са спукани гумите на три автомобила.
На мястото на престъплението са забелязани двама младежи с маски.
Разследването е дадено на отдела в полицията, който се занимава с престъпления от националистически характер.
До сега полицията, въпреки клетвите на министъра по вътрешна безопасност, не е успяла да изправи пред правосъдието извършителите, оскверняващи по подобен начин джамии и манастири.

Парите играят не малка роля в нашия живот. Те ни дават храна, дрехи, покрив над главата, уют, комфорт, …..
Някой би казал, че важността на парите във нашия век е прекалено надценена. Наистина те могат да накарат хората заради богатството да станат безнравствени, аморални, да постъпват недостойно, въпреки законите.
Има една пословица, която гласи: „Най-хубавите неща в живота не могат да се платят с пари“.
Едно от най-важните неща, което не можеш да купиш с пари е надеждата. Тя идва от самия човек и притежава необикновена сила. Когато човек попадне в трудна ситуация, надеждата му помага да преодолее това трудно време. Без надежда човек се разпада.
Мирът също не може да се купи с пари, защото ако това беше възможно на планетата ни нямаше да има войни, убийства, …. Мирът дава безопасност на хората и им помага да се ценят и уважават.
За да си купиш безсмъртие или вечен живот не биха ти стигнали купища злато и скъпоценни камъни. Вечния живот е дар от Бога и ние го получаваме чрез вяра, поради милостта и любовта на нашия Отец.
Най-съкровеното чувство на земята е любовта. Вечният огън, който движи хората. Тя не се купува с пари. Истинската любов е преданост, грижа, отговорност, доверие към другите и нуждаещите се от това.
Днес светът е превърнал парите в самоцел, но ние се заблуждаваме ако смятаме, че те могат да ни дадат всичко.
Преосмислете ценностите си и намерете верния път в живота си!