В един от дните за почивка, цялото семейство – майка, баща и дъщеря отидоха на кино.

Момиченцето бе само на четири години.То много време прекарваше в църквата и затова разбираше християнството на определено ниво съответстващо на възрастта му.

На дъщерята в киното и стана скучно. Трудно ѝ бе да седи на едно място.

И когато всички бяха затихнали в киносалона, наблюдавайки ставащото на екрана, се чу звънкия глас на дъщерята.

– Мамо, кога ще започне хвалението?

Светльо гледаше майка си как лежеше в ковчега. Какво ли си казваше това дете?

То питаше опечалените възрастни край себе си:

– Кога ще се събуди мама? Кога ще спим двамата пак заедно? …

Това е доста разтърсващо…..

Светльо сам взе стол и с голямо усилие го придвижи към ковчега. Той се надвеси на него, за да прегърне майка си … за последен път.

Тъжно е, че това малко дете, не може да разбере какво е станало с майка му.

Всички възрастни около него ще правят всичко възможно, за да закрилят момченцето. Те ще му показват любов, от която то толкова много се нуждаеше, особено в този момент …

Всяка, дори най-безобидна фраза, която е казана на свекървата, може веднага да се обърне, усуче и изтълкувана по свой собствен начин и да се обърне срещу снахата.

Съгласна съм, че има различни свекърви. Но съм уверена, че всяка снаха внимава какво говори, особено пред свекърва си.

На майката на съпруга си не трябва да казвате, че синът ѝ е невъзпитан, мързелив, има недостатъци и прави грешки. Ако кажете това, рискувате да загубите семейството си.

Пред свекърва си трябва да хвалите мъжа си.

Освен това, пред нея не казвайте, че някъде сте ходили или почивали без съпруга си. Свекървата помни добре миналото си.

Не казвайте, че храните съпруга си не така, както е препоръчала майка му.

По-добре разкажете, как избирате с любов праха за пране, сапуна и другите продукти, които харесва съпруга ви.

За всяка свекърва, снахата трябва да бъде  добра домакиня.

Между другото свекърва ви не трябва да знае, за колко сте си купили обувките или чантата. Не я ядосвайте!

Понякога родителите се сблъскват с факта, че децата им имат някои особености, които затрудняват общението им с връстниците им. Майката и бащата трябва да се адаптират към особените нужди на детето. Често хората отстрани не осъзнават, колко е трудно това.

На синът на Антоанета Кирил му бяха поставили диагноза невербален аутизъм още, когато е бил на две години.. Майката бе забелязала, че хората рядко се съобразяват с нуждите на Кирил.

– Те не са длъжни, – казваше си тъжно Антоанета. – Аз съм тази, която трябва да прилагам големи усилия, за да може синът ми да живее пълноценен живот.

Кирил имаше проблем при общението с връстниците си, но когато стана на седем години, той имаше същите интереси, както и те. Обичаше да играе футбол, да плува и да гледа мултипликационни филми. Единствено не можеше да посещава детските партита, където имаше много шум и бе пренаселено от хора.

Веднъж Антоанета получи следната бележка от една друга майка:

„Тимотей седи на един чин с Кирил и той постоянно говори за него. Надявам се Кирил да дойде на празника. Ще има надуваеми замъци, балони и водни пистолети. Може би за Кирил ще бъде по-удобно да дойде по-рано, когато няма да има много хора. Бих искала да знам, ще можете ли да дойдете заедно с Кирил на празника. Надявам се, че децата ще се повеселят заедно“.

Когато Антоанета прочете бележката, тя се разплака. За първи път някой друг освен нея е взел под внимание особеностите на сина ѝ и иска да му достави удоволствие.

На такава покана не може да се откаже.

Жената на пастора стояла до вратата и слушала как нейният седемгодишен син се карал със своя най-добър приятел.

Явно никой не бил готов да отстъпи на другия.

Тогава майката чула сина си да казва:

– Сашо, един от нас трябва да постъпи по християнски. Защо да не го направиш ти?