Валери приближава до майка си, надникна в тенджерата и попита:
– Мамо, какво готвиш за вечеря?
– Ето, макарони с месо исках да направя.
– Хм, – намръщи се Валери. – И какво се получи?
На майка му съвсем не ѝ се отдаваше готвенето. Никой не искаше да яде манджите ѝ.
Обидена майката категорично заяви:
– Повече няма да ви готвя.
Малката Даря, която е само на 4 години, извика радостно:
– Ура! Сега татко ще ни готви вкусотии!
Баща дал на своя син своя войнишки колан. Момчето го увило няколко пъти около себе си и така отишло в детската градина.
Там покорило всички. Малчуганът придобил статус на най-главния командир.
Какво точно е правел не се знае, но когато майка му дошла да го вземе, картината била следната.
Момиченцата готвели войнишка каша от пясък в съдовете на куклите, а момчетата копаели окопи.
Нашият герой стоял с увития колан около себе си на едно по-високо място и давал нареждания.
Никой не мързелувал. Учителките не могли да се нарадват на такъв колективен труд.
Ето какво може да направи един обикновен войнишки колан.
Майка и дъщеря, четат разказ.
Главната героиня, казва, че иска Исус да живее в сърцето ѝ, ума ѝ и да я учи как да прави всичко правилно.
– А ти искаш ли Исус да живее в твоето сърце? Как мислиш това добро ли е? – подканящо се усмихна майката.
Дъщерята сърдито погледна майка си и каза:
– Не, мамо, това е лоша идея! Нали Той ще избяга от нея и ще дойде да живее в мен?
Роза намери паднало от дървото малко на енот. Майка му никъде не се виждаше.
Роза и дъщеря ѝ Елена решиха да приберат малкото у дома си. Те го нарекоха Топчица, защото беше закръглено, мекичко и топличко.
Енотчето бързо започна да се възстановява и си избра свое място в дома на Роза.
Топчица бързо се сприятели с двете кучета в този дом.
Вече порасналият енот се смята за куче и върви след стопаните си навсякъде.
Глеб Попов е надарен музикант, лауреат на международни фестивали.
Но за това знаят малко хора, защото Глеб е аутист.
Той няма диплома за музикално образование, нито може да си намери работа като музикант.
Неговият живот е съсредоточен само в музиката. Семейството му се състои от майка и брат.
Дмитрий Попов е като всички останали хора. Той работи като диригент. С Глеб са не само братя, но и големи приятели. 40 години вече живеят под един покрив.
– Глеб е много талантлив, – казва брат му.
Ако не е семейството, нямаше да има Глеб Попов.
Все някой трябва да се противопоставя на психиатрите, лекуващи Глеб с невролептици. Да се застъпва за него на двора, да му помага да научи таблицата за умножение.
Когато Глеб бил изхвърлен от музикалното училище за двойка по математика, неговото семейство го качвали на влака от Минск до Москва, за да взима частни уроци при известната Вера Дулова.
Те се молят с него, преди изявите му. Поръчват автобус за да бъде Глеб отведен на поредния благотворителен концерт.
Какво става с такива хора като Глеб, ако нямат поддръжка от семейството си?