Джей Саливънт от Джорджия бил много изненадан, когато открил в градината си пламтящ кратер, който се появил след падането на метеорит на мястото.

Мъжът разказал:

– Бях в къщи, когато чух от улицата звук, напомнящ взрив или силен удар. Помислех, че наблизо е станала катастрофа и бързо излязох навън.

Но никакви блъснали се коли не намерил. Скоро забелязал кръг от обгоряла трева и видял истински кратер с малък камък в розов цвят в средата.

С помощта на джобно ножче мъжът извлякъл метеорита от дупката и тогава го разгледал внимателно.

Можем само да се радваме, че необикновената „изненада“ е долетяла на поляната, когато там не е имало човек или животно.

Лондонските двуетажни автобуси превозват индийски войници по Северна Франция.

Автобусите „B-type bus“ са се появили през 1910 г. Към 1914 г. вече е имало две хиляди и петстотин такива автобуси.

„B-type bus“ е развивал скорост до 25 км/ч. В началото на Първата световна война тези автобуси били „призовани на война“.

Използвали се като камиони, за превозване на войници и като болнични коли.

Автобусите не били предназначени за излизане извън града. Шофьорът трябвало да си пригоди нещо като одеяло,за да се защити от вятъра.

В едно семейство имаха куче, кръстоска на английски булдог с неизвестна порода куче. То имаше забавен вид, но и сериозен дефект.

Заради намалената носоглътка, която имаше по линия на булдога, но с напълно нормална физиономия и шия, от другото куче.

Песът вместо обичайното ав-ав, издаваше звуци подобни на „ма“, „да“ и „на“. С времето дефектът се превърна в интересна способност. Кучето съвсем ясно казваше: „да“, а после и думата „мама“, което забавляваше всички познати.

Веднъж, когато стопанката разхождаше Робин, така нарекоха кучето, се появил един тип със куче.

Самодоволен с претенциозни маниери. Не много приятен с късокосместо коли на каишка, което изпълняваше безупречно всички упражнения на площадката: Прескачаше препятствия, бягаше по греда и т.н.

Когато непознатият се измори да демонстрира с игри своя питомец каза:

– Той е най-добрия в страната и това естествено го дължи на мен. Аз съм най-големият гений по дресировка и обучения на кучета.

След това високомерно изгледа Робин и пренебрежително каза:

– А вие имате непонятна кръстоска. Глупави кучета няма.

Стопанката на Робин не искаше да спори. Погледна към своя питомец и каза:

– Да, глупави няма нали, Робин?

Песът вдигна тъжните си очи и ясно отговори:

– Да, мама, – и виновно наведе глава.

– Няма нищо, не се разстройвай, – подкрепи го позната, която минаваше от там и продължила с тях по пътя.

А гениалният дресьор още дълго стоеше с отворена уста и изцъклени очи.

Беше прекрасен пролетен ден. Следобед. Димитър разхождаше кучето си из квартал.

По пътя срещна дядо, който бе излязъл с внучките си на разходка. Когато приближиха шосето старецът каза на по-малкото момиче:

– Не пресичай преди да дойда и да се огледаме!

Но малката лудетина тичаше към шосето без да се оглежда. Нямаше коли, така че мина безпрепятствено.

Дядото се усмихна и каза на Димитър:

– Все не слуша, какво да я правя.?!

Димитър сериозно се замисли: „Не постъпвам ли и аз така спрямо Божието Слово?Вместо да почерпя мъдрост и да живея според Него, все бързам. На всичкото отгоре съм напълно уверен, че мога да се справя с всичко сам.

Старецът изгледа изпитателно Димитър и сякаш прочел мислите му каза:

– Изправим ли се пред трудностите, едва тогава разбираме, че се нуждаем от Бог, за да преодолеем опасностите и изкушенията.

Димитър наведе виновно глава, а дядото продължи:

– За щастие Бог ни обича, прощава и е грижи за нас, дори когато не му се покоряваме. Аз обичам моята внучка, нищо че е палава, прощавам ѝ всички лудории и не преставам да се грижа за нея.

„Така е, – помисли си Димитър, дори, когато правим глупости, той плаче с нас ако сме се наранили, прощава ни и лекува раните ни. И това прави, защото ни обича“.

–

Самите художници описват графитите като вид улично изкуство, създадено нелегално.

Това се подразбира не само от живописта на стените, но и от различни инсталации с допълнителни материали.

Тел Авив, особено неговите южни райони са „населени“ с различни фантастични същества.
Когато се разкарваш в района Флорентин, не те напуска усещането, че не си сам.

Картините сякаш прибягват от стена на стена, крият се зад колите и радват минувачите.