Изследователи от Южна Корея от Националния университет са успели да произведат първия действащ наноробот в борбата срещу рака. Той може сам да намира раковите клетки, а след това внася необходимото лекарство.

Нанороботите използват генетично подобрени бактерии. Те могат да намерят и най-малкото натрупване на протеини, а също и химически съединения, които се появяват само на места, където има ракови клетки.

Ако бактерията почувства този протеин във въздуха, тя в резултат на определени механизми, кара да функционира друг участък от наноробота,  който автоматично впръсква определено лекарство, което е предназначено за лечение на заразените клетки.

Изследванията в лабораторни условия са показали, че дадените нанороботи не могат още да се преборят със всички форми на рак. Те са предимно за твърдите видове, като рак на дебелото черво или на гърдата.

Въпреки това, учените прогнозират, че в най-близко бъдеще ще създадат следващо поколение роботи, които ще могат да идентифицират по-ранен етап на заболяването, както и други форми на рак.

Трябва да се запитаме не какво е семейство, а какво трябва да бъде едно семейство.

Семействата са различни и по брой и по състав.

Ако двама души живеят заедно споделяйки храна, подслон и легло, това семейство ли е?

Нима това е само една  клетка на обществото, в която се поделя работата и се отглеждат деца?

Отговорността е най-главното в любовните и семейните отношения. Това е основата на един съвместен живот.

Отговорност за жената (мъжа), децата, мира и благополучието в семейството, за топлината и уюта в дома, именно това запазва и съхранява семейството.

Ако си се оженил, а се чувстваш сам, нещо си пропуснал. Семейството се изгражда от двама и всеки един от двамата има дял в това изграждане.

Семейството преминава през кризи, но то не загива, защото участващите в него се подкрепят един друг. Те си помагат и се изграждат взаимно.

Най-страшното като последица от кавгите между мъж и жена, е влиянието на станалото върху неукрепналата детска психика.

Смята се, че деца, които са били свидетели на бурните родителски разногласия, мъчително се адаптират към живота като възрастни и трудно създават семейства. А ако създадат такова има голяма вероятност да пренесат в новата „клетка на обществото“ същите нездравословни отношения.

Да създадеш на детето си „парникови“ условия, няма да можеш, но и не е нужно. То трябва да разбере още от детството си, че не всичко в света е просто и добро, и че има и доста неприятни неща.

Ако детето е станало свидетел на схватка между родителите си, необходимо е в достъпна форма да му се обясни, че такива неща се случват и между хора, които се обичат.

Обезателно детето трябва да се убеди, че майка му и баща му не се сърдят един на друг.

Стигнаха до клетката и групата миньори се качиха заедно нагоре. Докато пътуваха, Данчо забеляза, че старият Нико го гледа  присмехулно. Макар и доста възрастен Нико обичаше да се заяжда с новите в мината, а Данчо за първи път днес бе слязъл в забоите.

Малко преди да се изкачат Нико не се стърпя и попита:

– Данчо, как мина първият работен ден?

– Добре, – каза спокойно Данчо.

Изражението на Нико бе злорадо и продължи:

– Нямаше ли някакви проблеми?

Данчо сви очи. „Навярно някой от тях ми е погодил номера с лампата, – помисли си младият миньор, – а сега проверяват дали съм се уплашил“.

– Лампата ми угасна, – каза Данчо – и трябваше почти цялата смяна да работя на тъмно.

Данчо едва овладя гласа си. Беше го страх, но той не би признал никога това.

Марин повиши тон:

– Почти цяла смяна?

– Да, – потвърди Данчо.

Стоян се обърна към Атанас:

– Нали се бяхме разбрали само за един час?

„Ясно всички знаеха за случилото се, – разсъждаваше Данчо. – Изглежда такива номера правеха на новаците, но Атанас, който смени лампата ми, май е прекалил“.

Нико се хилеше срещу Данчо предизвикателно:

– Не те ли беше страх? Сам в тъмното? Ха-ха-ха, – звучеше противно гръмкия му смях.

Данчо не знаеше какво да отговори. Всички го гледаха и чакаха, какво ще каже. Повечето не се усмихваха, изглеждаха гузни и засрамени заради Атанас.

Данчо реши да бъде прям:

– Страх ме беше, но не бях сам.

– Как така? – скочи Нико.

– Исус беше с мен, – спокойно каза Данчо.

Нико се засмя, но никой от останалите не се присъедини към него.

Там долу в тъмнината, Данчо опипваше и гребеше, но същевременно пееше. Покланяше на Бога и на сърцето му бе станало по-леко….. Данчо разбра, че има един, Който не бе го изоставил.

Немската овчарка Габи служила като куче пазач в зоологическата градина в Белград.
Веднъж по време на обхода на зоопарка със своя стопанин, тя забелязала избягалия от клетката ягуар и се хвърлила към опасното животно.
През това време друго куче, усещайки опасноста, си плюло на петите.
Докато Габи се борила с огромната дива котка, пазачът успял да звънне в полицията и да дочака пристигането ѝ.
За съжаление ягуарът трябвало да бъде застрелян.
На смелата Габи, която спасила живота на стопанина си и посетителите в зоопарка, бил издигнат паметник.