Когато „Восток -2“ слезе надолу до толкова, че да може да се катапултира, Герман почувства тласък и излетя от кабината.
Яркото слънце го ослепи, а над главата му се виждаше оранжевия купол на парашута.
Отдолу се надигаха кълбести облаци. Титов пресече влажната им сърцевина и видя земята, покрита със златисти стърнища.
Позна Волга и двата града на бреговете ѝ Саратов и Енгелс.
– Значи, всичко върви, както беше замислено, – радостно прошепна на себе си Герман, – приземяването ще стане в зададения район.
Чиста слънчева светлина сияеше през облаците, като под абажур. Парашутът се разтваряше плавно и спускаше Титов надолу и все по-надолу.
При катапултиране, за да не загине космонавта на голяма височина от недостига на кислород, столът беше снабден с балони пълни с кислород, който автоматично се подаваше на херметическия шлем на скафандъра.
Герман се върна в спомените си назад. Видя се отново в кабината. Там имаше освен стола, на който сега се приземяваше, система за регенерация на въздуха, радиооборудване, продукти за храна ….
През три от илюминаторите можеше да наблюдава какво става в космоса и на земята. Той си спомни чувствата, които изпита, когато гледаше към земята.
През илюминатора земята изглеждаше, както при полет на реактивен самолет на голяма височина. Отчетливо се очертаваха високите хребети, големите реки, горските масиви, бреговата ивица на морето. Герман добре виждаше облаците и сенките, които хвърляха на земната повърхност.
Когато погледна към хоризонта, видя непривично изкривяване. Земята беше окръжена от нежно син ореол, който постепенно потъмня и стана тюркоазено син, син, виолетов и премина въглищено черен цвят.
В илюминаторите се виждаха ярките и студени звезди.
– До тях е далече, – притвори очи Герман, – много далече.
Когато слънцето „погледна“ в илюминатора Герман използва специалните  щори, за да предпази очите си.
– Как ослепително свети тук в космическото пространство, – възкликна Титов, – навярно това е десетки пъти повече, отколкото на земята.
Герман се спускаше надолу и вече виждаше спасителният екип който тичаше към мястото, където той щеше да бъде след минута.

Атмосферата е газовата обвивка на нашата планета. Това не е ново, защото всеки го е учил в училище.
Но какво знаем за нея в действителност?
Знаете ли, например, че на височина 5 километра над повърхността на земята човек започва трудно да диша? А на 9 километра спира потокът на кислород в белите дробове.
Факт е, че на 20 километра водата, намираща се в тъканите на човека закипява и при разхерметизиране на кабината на самолета човек мигновенно умира.
На височина 36 километра човешкият организъм  попада под интензивното въздействие на йонизирано лъчение, това са първите космически лъчи, от които преди това човек е бил защитен от плътния слой на въздуха.
На височина 40 километра човешкото тяло изпитва опасните ултравиолетови лъчи на слънчевия спектър.
На височина 90 километра постепенно изчезват толкова обикновенните за нас свойства на атмосферата, като разпространението на звука и възникване на аеродинамична подемна сила и съпротивление.
На височина 100-130 километра управлението на аеродинамичния полет става невъзможно, летателните апарати могат да се управляват, само ако се използват реактивни двигатели.
Над 100 километра изчезва способността на атмосферата да провежда топлина, т.е. изчезва явлението конвекция, характеризиращо се с предаване на топлина чрез преместване на въздуха. На тази височина, топлината се предава само чрез топлинно излъчване.

Летящата кола е мечта на много поколения и изглежда изпълнението ѝ  се превърнало в реалност.
На 20 октомври във Виена словашки разработчици са представили „Flying Roadster», която, според тях, вече може да бъде пуснат в масово производство.
Летящата кола е проектирана от компанията AeroMobil, Словакия. Побира двама пътници. С един резервоар може да измине 430 мили. Необичайното превозно средство е оборудвано с двигател Rotax 912, който се е използвал в разработването на идеите за летящи коли преди.
Една от характеристиките на колата, която е в състояние да се издигне във въздуха е, че крилата са поставени зад кабината, което  дава възможност да бъде паркирана в стандартен паркинг.
Според инженерите от AeroMobil, летящия автомобил може да достигне скорост във въздуха до 124 километра в час. Въпреки това, на земята скоростта е малко по-ниска, те е под 100 километра в час.

Японската компания Hitachi възнамерява да изгради най-бързите асансьори в Китай в света.
Те могат да достигнат скорост до 72 км / ч и първият ще бъде инсталиран в един небостъргач в Гуанджоу. Асансьорът може да се изкачи на 95-ти етаж в сграда на финансов център “ Guangzhou STF “ за 43 секунди.
Строителство на небостъргача ще бъде завършено през 2016 година. До днес, най-бързият асансьор в света със скорост 60.6 km / h и е инсталиран на 101 – етажен небостъргач „Тайпе 101“ в столицата на Тайван.
Според представители на Hitachi, пътуването ще бъде възможно най-комфортно, дори при висока скорост. В кабината ще има постепено изкуствено падане на налагането, което ще помогне да се избегне заглъхването на ушите. Безопасност в случай на непредвидени ситуации, ще се гарантира от спирачката, която ще издържа на екстремни температури.
В зданието ще има два 95 асансьора, два от които ще бъдат свръхскоростни. Ще има и 28 „двуетажни“ асансьора с увеличен капацитет.

Нигерийски корабокрушенец оцелял, след като прекарал 60 часа под водата.
В Атлантическия океан край бреговете на Нигерия водолази спасили мъж, който е прекарал почти три дни в кабината на потънал кораб на дълбочина от 30 метра.
Поради силната буря те не могли да се доберат до потъналия кораб. Когато пристигнали на мястото, очаквали да намерят само труповете на загиналите, но изведнъж към тях се протегнала ръка.
От 12 чления екипаж оцелял само готвачът, който се оказал в каюта, където имало въздушен слой и няколко бутилки минерална вода.
Това се е случило през май 2013 г., но едва сега са се появили кадри за случилото се.