Филмът по телевизията бе прекъснат от поредните реклами.
В повечето случаи те отегчаваха Тотьо, но други предизвикваха желание да притежава предлаганото.
Грозната истина бе, че той не винаги имаше достатъчно средства, за да задоволи породилите се копнежи по една или друга стока.
За съжаление похотта на очите никога не се утолява.
Един ден Тотьо си каза:
– Колкото повече гледам, толкова повече ми се иска. Това, което виждам влияе на времето и ресурсите ми.
Осъзнавайки, че има избор Тотьо реши:
– Ще обръщам глава, ще затварям очи или ще си тръгвам. Избирам да се съсредоточа към това, което е правилно.
Оттогава Той започна да определя какво да гледа, кого да слуша и какво да допуска до ума си.
Нека всеки от нас мисли и допуска неща, които са истинни и благородни, справедливи и чисти, прекрасни и почтени, а това може да стане единствено ако изпълваме умовете си с Божието Слово.
Бъдете проницателни и направете правилния избор.
Срещата между Васко и Дамян стана случайно. Дълго време двамата не бяха се виждали, а по-рано често беседваха и разнищваха злободневни въпроси.
Дядо Стоян редовно помагаше на внука си по математика. Момчето трудно се справяше с нея, особено трудна му бе алгебрата.
Петър беше съкратен, а само той работеше в семейството.
Николай бе много добър баща. Нямаше ден, в който да не каже на дъщерите си Славена и Катя: