Малко момче пътувало само във влака. Зад прозореца преминавали скучни и еднообразни пейзажи. До него седящатата жена го попитала:
– Навярно си уморен от дългия път?
Момчето се засмяло и казало:
– Да, малко съм уморен, но това няма значение. Когато пристигнем, ще ме посрещне баща ми.
Понякога ние се уморяваме в живота, трудно ни е, но знаем, че в края на живота ще ни срещне Нашият Баща и това променя всичко.
Знанието, че ние вечно ще бъдем с Бога, компенсира сегашното ни бреме.
Гледайте към небето и вечността!

Цивилизацията на Древния Египет поразява изследователите си със своите изобретения, чрез които изпреварва останалите държави по това време. Към впечатляващите исторически и художествени ценности съществува и практическо древноегипетско знание. Технологиите открити в това древно царство не са забравени в продължение на много векове. Много от тях се използват в съвремието, без да подозираме, че дължим този комфорт на многовековно наследство.
Такива са и освежителите за уста, които ползваме днес.
Както съвремените хора, така и древните египтяни са страдали от неприятен дъх на устата. Неговата поява е свързана с многочислени инфекции в устата.
В Древния Египет била добре развита медицината, но стоматологията още не съществувала. В резултат на това хората търпели зъбобол много често, тъй като инфектирания зъб влияел на околните зъби. За това говорят изследваните мумии, при които дори при по-младите рядко се срещали хора със здрави зъби.
За да прикрият нездравословното състояние на устната кухина и съпътващата я миризма, египтяните изобретили гранули, които били комбинация от канела, тамян, мирна и мед. Те придавали на устата приятен аромат.

Книги и вериги – думи, които не се съчетава много добре. Библиотеката за разумните хора е и ще бъде съкровищница на необятното знание. Всеки обичащ да чете, много добре знае какво е библиотека. Когато бяхме деца, често бяхме гости в помещения, където съжителстват „умни и мъдри приятели“. Когато бяхме студенти едва не живеехме в читалните зали, готвейки се за изпити и семинари.
През средновековието, в Европа, книгите били много рядко явление и били много скъпи. Те „се помествали“ във вериги, за да се избегне някоя банална кражба. Едната част на веригата се закрепвала към рафта, а другата към обложката на книгата. Дължината на веригата била достатъчна, за да се извади книгата и да се чете от нея, но не и да се изнесе навън.
Подобна практика за съхраняване на книги се е ползвала до края на 18 век. Решаването на проблема с кражбите на книги, по този начин, се е сматало за цивилизован. В много библиотеки, читателят се затварял в отделна „клетка“ с избраният екземпляр книга. И когато свършвал с четенето, библиотекарят отварял „клетката“.

Думата „книга“ при славяните е съществувала още преди да са имали писменост и истински книги.
Те обозначавали с „книги“ не това, което днес разбираме използвайки тази дума.
До XIII век тази дума не е имала форма за единствено число.
Славяните, когато не са имали писменост, наричали „книги“ самото знание, от глагола „кнет“ – „знание“.
Това „книжно“ знание се е предавало от уста на уста.
По-късно след появата на писмеността под думата „книги“ се е разбирала цялата мъдрост, съдържаща се в хартиените екземпляри.
Много по-късно името “ книга “ се дава на материалния носител на тази мъдрост.

Архиепископ Исидор Севилский е написал „Етимология“ в 20 тома. В тях било систематизирано цялото знание на човечеството до тогава.
Архиепископът е живял през 6 – 7 век.
Той се смята за първия енциклопедист, а сега много католици го почитат като покровител на Интернет.
Интересното е, че Денят на Интернета се празнува  в деня на смъртта на Исидор Севилский – 4 април.
Когато този ден се записва, той съвпада с най-разпознаваемия код за грешка 404.