В африканско село живял лечител-магьосник. Много години той лекувал своето племе от различни болести, но остарял. Станало му трудно да събира различни треви.

Веднъж се отправил в пустинята, за да намери едно лечебно растение. Там го съборила силна болка и той не можел да се помръдне.

Изведнъж старият лечител забелязал самотен лъв, който решил, че е намерил лесна плячка и се приготвил за атака.

Лечителят не могъл да се помръдне от мястото си поради силната болка. Той не се боял от смъртта, но ако умре, нямало кой да изцелява племето. Той не можел да допусне, лъвът да го изяде.

Лечителят събрал последните си сили и за секунди до лъвовия скок се превърнал в дърво.

Лъвът се изненадал, когато вместо старика захапал горчив и остър лист.

Царят на животните го изплюл и избягал, виейки от обида.

А по средата на пустинята останало да стои чепато дърво-човек.

Племето на лечителят тръгнало да го търси, но намерило дърво със сочни месести листа. На него била препаската на техния лечител, който по-късно се явил в сънищата на хората от племето  и им казал, че листата са лечебни и ги научил как да ги използват.

Старите хора размножавали полезното растение. Така лечителят останал завинаги с племето си, помагайки му със своята сила и защитавайки го от злото.

– И да изчезне злото, да угасне неговия огън, – молел се свещеник, след като свършил проповедта си върху книгата Йов.

В този момент църквата потънала в мрак.

– Както виждате, нашата молитва е чута, – казал Божия служител.

След като изчакал малко, свещеникът казал:

– А сега нека се молим за електрическата компания, така че тя бързо  да включи лампите.

Често сме свидетели на злото в този свят. Много хора са ме питали: „Как Бог го допуска“?

Мисля, че трябва да си зададем друг въпрос: „Любовта и грижата не са ли доказателство за Божията намеса в света.

Тази зима студът и снегът ми дойдоха  в повече и се разболях. Божията доброта и любов усещах чрез хората, които се грижеха за мен. Те правеха всичко възможно, за да се възстановя напълно. Чувствах Божията помощ във всеки техен жест.

В света има много зло, но това, което идва от Бога, прониква през мрака, когато ние се грижим за нашите близки и познати..

Когато се отнасяме с любов и милост към другите, свидетелстваме за Бога .

Боже, благодаря Ти, че ми помагаш да живея така, че да изявявам Твоята слава пред света.

Един християнин се оплаквал от враговете си на друг вярващ:

– Знаеш ли колко зло са ми направили, а Бог не ги наказва.

Другият му съчувствал искрено:

– Нали знаеш, че е писано: „Не си отмъщавайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв …“.

След това направил малка пауза и добавил:

– И все пак, всичко за което имаш сила го направи. Дай му добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена. Мисля, че Бог няма да бъде против.

Двама монаси напуснали манастира. Скитали, безделничели и пиянствали, но после се осъзнали и се върнали в манастира.

Игумена ги оставил една година само на хляб и вода, отделени от всички в килиите им.

Когато изминала годината двамата монаси излезли. Единият изглеждал печален и блед, а другия бил весел и със светнало лице. Всички били изненадани, защото и двамата получавали еднакво количество храна и вода.

Тогава ги попитали:

– За какво си мислехте през тази една година, която прекарахте в килиите си?

Тъжният монах казал:

– Мислех за злото, което съм направил и за мъките на които съм се обрекъл, заради своите грехове. И страхът изсуши плътта ми.

– А ти? – попитали другият.

– Аз благодарях на Бога, че ме изтръгна от нечестието на света и ме избави от мъченията, като ме възвърна към праведния живот. За това се радвах и славех Господа!