Когато направихте Исус Христос Господ на своя живот, то веднага сте получили привилегията, да влизате по всяко време в тронната зала на Бога. Помислете добре за това.

Вие трябва смело да пристъпите към Бога, „за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно“.

Библията много точно говори за това, но много хора се държат така, все едно не вярват в това. Те не влизат в тронната зала смело, а стоят пред нея и викат с надежда, че Бог ще ги чуе.

Дълго и аз правех така. Молех се и умолявах, бомбардирайки небесните порти.

Веднъж дочух глас:

– Какво правиш?

– Бомбардирам небесата с молитвите си.

– Не си ли се замисляла колко голям е Моя град? И когато стоиш пред портите ти си много далече от тронната Ми зала. Осен това вратата не е заключена просто влез и ела.

След това осъзнах в какво глупаво подражание съм изказвала чути молитви и си спомних, че Словото казва: „Ела с дръзновение към престола“. И от тогава вече смело пристъпвам.

Имате ли нужда да получите нещо от Бога днес? Не си губете времето напразно, застанали пред портите на небето. Заради Исус, имате право да отидете директно в тронната зала на Бога. Така че продължавайте. За вас винаги е отворена вратата.

Веднъж един учител решил да провери своите ученици. Той дал на всички лист хартия и ги помолил да му кажат колко е дълга залата, в която се намирали.

Почти всички записали закръглени числа: например „15 метра“. Някои от тях добавили „приблизително“.

– Никой не е отговорил правилно, – казал учителят.

– А какъв трябва да бъде отговорът? – попитали учениците.

– Правилният отговор е: „Не зная“.

Петър Икономов съвсем скоро се завърна от армията, но вече успя да си купи най-модните дънки.

Вечерта при него дойде приятелят му Данчо също в такива нови дънки и го покани във видео залата на някакъв много нашумял но дефицитен филм:

– Страхотен е, трябва непременно да го гледаме. Тръгваш ли с мен?

– Разбира се, – съгласи се веднага Петър.

Бащата на Петър ги изпрати до вратата и попита:

– На кино ли ще ходите?

– Татко, ти се шегуваш. Киното е вече изостанала работа, отиваме във видео салон.

– А какво е това? – попита заинтересовано бащата.

– Не знаеш ли? – на свой ред се изненада Петър. – Плащаш лев сядаш и гледаш огромен телевизор може би с 60 сантиметров екран. Включва се по видеото някакъв филм с превод и всички гледат.. Ако искаш ела с нас, няма да съжаляваш.

Бащата се усмихна и каза:

– През 52 или и трета в клуба докараха телевизор. До тогава такъв не бяхме виждали. Тогава и ние давахме по лев. Гледахме и бяхме във възторг.

– Татко, как можеш да сравняваш такава допотопна техника с нашето видео?

– Не виждам никаква принципна разлика, – каза бащата.

– Как не виждаш? Ти шегуваш ли се?

– Помнете ми думата, – каза бащата, – развитието на техниката и технологиите няма да спре. И това ваше видео около, което се тълпите, ще го има във всеки дом.

– Но как хората ще си купят такова чудо, когато то струва колкото един голям камион, заедно със багажа му.

Преди да се раздели с младежите, бащата на Петър каза:

– Между другото си спомних, че твоя дядо Недялко, ходел с няколко момчета при един заможен човек. Били 12-13 годишни.  Изхвърляли тор, носели вода, секли дърва и ги подреждали. Цял ден се трудели при този човек, а накрая на деня, той ги завеждал в коридора и им показвал истинско чудо. Включвал една крушка за около пет минути. Дядо ти след това дълго време не можел да заспи, а след като заспивал сънувал, че и в неговия дом се е появило домашно слънце. Е, хайде момчета вървете и се любувайте на вашата „лампичка“…..

През 1974 г. американският професионален баскетболист Пит Маравич казал в едно интервю:

– Не искам да играя в Национална Баскетболна Асоциация 10 години, а на 40 да умра от инфаркт.

Но въпреки всичко това станало.

През 1980 г., 10 години след старта на кариерата на Маравич в Национална Баскетболна Асоциация, напредването и издигането му в баскетбола, трябвало да приключи поради някаква травма.

А през 1988 г., когато Пит станал на 40 години, той починал от сърдечен удар по време на игра с приятели в спортна зала.

Този хотел по право заема първо място. 

На този етап хотелът все още не е завършен, но ако погледнем в проекта, можем спокойно да кажем, че тази сграда ще бъде лидер сред останалите.

Helix Hotel се строи за 208 стаи. За него са осигурени нови панели, които акумулират вятърна и слънчева енергия, изкуствен водопад във вътрешния двор за регулиране на температурата и влажността в помещенията.
В допълнение, проектът включва присъствието на плъзгаща стъклена стена, която периодично ще се отваря, за да проникване в залата на хотела свеж морски бриз.