Един ден Пламен бе много изненадан. Баща му пиеше чая си от чинийка.

– Не мога да помогна .Чашата ми преля, – очите на баща му блестяха от удоволствие. – Бъди честен, нима не те е радвало такова неочаквано „преливане“.

Пламен се ухили и започна да изброява, това, за което се сещаше:

– Крем, който капе от ръба на по-дълбок съд. … сладолед, който се стича по фунийката …

– Ето виждаш ли? Всяка такова малко „преливане“ носи радост, – отбеляза бащата. – Така и Давид описва щедростта на Небесния Пастир, Който се грижи за нас.

Пламен мълчеше и слушаше почтително баща си. Той винаги го бе възприемал за мъдър човек.

– Забележи, – поклати глава бащата, – ние получаваме богато снабдяване от Господа. Имаме напътствие и защита в сложния път на живота си.

– Колко е хубаво, че дори, когато има противопоставяне, то не пречи на Божията доброта и любов да стигнат до нас, – добави Пламен.

– Бог не ни дава просто благословения в долината на мрачната сянка или от това, което се нуждаем, когато сме затруднени …. Той излива Своето състрадание в живота в толкова голяма степен, че то прелива в благословения там, където очакваме най-малко, – това малко по-дълго красноречие докосна дълбоко сърцето на Пламен.

Бащата вдигна ръцете си нагоре и прибави:

– За това не трябва да се страхуваме, когато напуснем тучните пасища и кроткия поток, защото нашият Велик Пастир остава с нас. Божията доброта и любов „ще ни следват през всичките дни на живота ни“.

– Искаш ли да намалиш стреса в тези бурни години? – подскочи Стоян и погледна предизвикателно приятеля си.

– Че кой не иска? – повдигна рамене Весо.

– Ето ти едно просто решение, – плесна с ръце Стоян. – Опрости живота си.

– Лесно е да се каже, но опитай да го направиш, – сбърчи нос Весо. – Ние живеем в свят, където простотата е дефицит.

– Тогава сравни сложното си ежедневие с това на предците ти, – предложи Стоян.

– Ние имаме много иновационни техники, но наши свят е много по-сложен, – отбеляза Весо.

– Ако не поемеш контрол над времето и живота си, ще бъдеш затрупани от предизвикваща стрес приливна вълна на сложност, а това ограбва радостта и спокойствието ти, – отбеляза Стоян.

– Искаш да кажеш, – почеса се по главата Весо, – че ако опростя живота си, ще го подобря?

– От време на време се нуждаем от преоткриване на простотата, която е в Христос и в нашата вяра в Него, – наблегна Стоян.

– Истинския живот знае къде отива, кой е източника на сила … Тогава човек е свободен от бъркотии, случайности и припряност, – заключи Весо.

Наско се бе замислил. Внезапно се стресна и каза на висок глас:

– Добротата изгражда характера, а омразата го разрушава.

– Трудно е всякога да се проявява доброта, – отбеляза Стойко. – особено, когато сме обезсърчени, уморени или уплашени, едва ли ще можем да намерим сили да изречем една мила дума.

– Ние правим избора, – намеси се Динко. – За това трябва да се отнасяме към другите с доброта и уважение, независимо от нашите обстоятелства и емоциите ни.

– В днешното забързано време лесно и бързо се разочароваме, – намекна Стойко.

Динко се усмихна:

– Ние сме несъвършени човешки същества, борещи се да управляваме живота си възможно най-добре, но често не успяваме.

– Когато сме разсеяни или разочаровани, може да пропуснем да споделим добра дума или добро дело. Това недоглеждане наранява другите, но най-вече наранява нас самите, – забеляза Наско.

Динко добави:

– Днес нека забавим темпото и да бъдем нащрек за хора, които се нуждаят от усмивката ни, милите ни думи или ръката ни за помощ. Нека направим добротата център на отношенията си с другите. Те ще бъдат благословени, а и ние също.

– Запомнете следното: милите думи не струват нищо, но когато са изречени в точното време, могат да бъдат безценни, – изказа на един дъх дядо Матьо.

На Симо бе дадена възможност да сподели с другите, как е станал християнин.

Не се разбра дали бе въодушевен или притеснен, защото външно изглеждаше напълно спокоен.

– Израснах в християнско семейство, – започна Симо. – Родителите ми ревностно следваха Христос…. Винаги съм вярвал, че има Бог. …. И един ден просто осъзнах, че съм християнин. За това сега съм тук пред вас.

Някой изпъшка:

– И това ми било свидетелство.

Симо не го чу, а продължи като леко се усмихваше:

– Беше много тежък живот. Трябваше да се събуждам рано в неделя, когато най-много ми се спеше. Баща ми забраняваше да се сприятелявам с подли типове. Майка ми винаги ме предупреждаваше:“Не гледай момичетата“. Имах силна работна етика и самоконтрол още когато бях много малък. …. Беше ужасно.

Едно момче от първия ред попита:

– Как преодоля греха в живота си?

– Не разбирам въпроса, – изненадано повдигна рамене Симо.

Мърморенето от задните редици нарасна.

– Не е употребявал наркотици…

– Не се е свързвал с никаква банда …

–Толкова скучно свидетелство не съм слушал досега …

Стана друг младеж, който показваше татуировките си и пиърсинга, както мощно свидетелстваше как Бог е променил начина му на живот, но на него не му обърнаха голямо внимание.

След свидетелството на Симо, скуката бе обхванала всички.

Накрая ръководителя на групата даваща свидетелства посъветва Симо:

– Може би ще бъде по-добре да разказваш как други са приели Христос за свой Господ и Спасител.

Симо само повдигна рамене и нищо не каза.

Живко погледна Васко и се засмя:

– Ти май имаш следдипломна квалификация от Университета за безпокойство?!

– Заспивам притеснен, събуждам се сякаш не съм спал и пак същите атаки, – сподели плачевното си състояние Васко.

– Няма ли най-сетне да спреш, да се тревожиш? – укори го Живко.

Васко само въздъхна и вдигна рамене.

– Би ли използвал сигурен подслон по време на бурите в живота ти? – попита Живко.

– Звучи добре, – опита се да се усмихне Васко. – И къде да го намеря този сигурен подслон?

– Бог предлага такава опция, – отговори Живко. – Не просто малко притеснения, а никакви.

– И как може да стане това? – Васко с интерес изгледа приятелят си.

– Божият мир ще пази сърцето и умът ти, докато живееш в Христос. Фокусирай се по-малко към проблемите си и повече към Бога.

– За това съответно трябва да се помоля? – тъжно се усмихна Васко.

Живко потупа приятеля си по рамото и насърчително добави:

– Ти изпълни своята част, а Бог със сигурност ще свърши своята. Резултатът ще бъде по-добър, отколкото си очаквал.