Централната банка на Япония е станала първата финансова институция, която е въвела банкомати, опознаващи клиентите не по пластмасови карти, а по отпечатъци на ръцете им. До края на годината се планира по-нататъшно разширяване на такава мрежа от банкомати.
За разработката на системата отговаря компанията Fujitsu, която казва, че за да се извършат банковите сделки, клиентът трябва само да сканирате собствения си ръка, но също така да въведете PIN кода и дата на раждане.
Банката заяви, че идеята за въвеждане на такъв банкомат им е дал самият живот. Миналата пролет в страната имаше силно земетресение и цунами, които оставиха много хора без домове, имущество и банкови карти. В резултат на това много от тях не са могли да използват собствената си банкова сметка, за да изтеглят от нея средства.
Ogaki Kyoritsu казват, че те са втората банка в света, която практикува въвеждане на банкомати с биометрични технологии. Първа е била турската банка Ziraat Bank.

Живот сред смъртта, рай сред ада, вест която трудно можем да разберем с ума си, по-лесно ще я уловим със сърцето. Когато ни овладее всекидневната суета и с неизпълнимите обещания, равнодушие и умора или когато се сблъскваме с болести, насилия, предателства, нещо вътре в нас ни подсказва, че това не е края, че има и нещо друго, много по-голямо, което изцелява, утешава и обнадеждава.. После може да се появи чувство, макар и за минута, че сгъстените облаци скриват слънцето и че във всичко ставащо има цел и смисъл. В такива моменти е много важно да уловиш усещането и да почнеш да търсиш отговор. В противен случай суетата и злото ще свършат своето дело. Ще внушават идеи за безсмислеността на ставащите неща, ще отнемат силите и ще убият надеждата.
Всеки, който не е падал като жертва на отчаянието и чийто живот не се е превърнал в още по-безсмислено съществувание, живее с надежда за по-светло бъдеще: „Някой ден ще стана по-добре…ще изчезнат проблемите….ще утихне душевната болка…всички ще ни разбират и ще ни обичат“.
Но това „някога“ ни води в бъдещето, в областта на възможното, отвлича ни от настоящето и реалното. То има реални шансове да се превърне в „никога“, ако ние се предадем и престанем да търсим отговор днес и сега.
Изглежда Голгота и трите дена до възкресението са станали истинско изтезание за тези, които не са се постарали да разберат думите: „Царството Божие е сред вас“ или повярвайте на пророчествата за Христос и неговото възкресение.

Не ви трябва филм за възкресение на мъртвите. Скоро това се е случило в Китай. Стара жена погребана в гроб, след 6 дена станала от него, за да похапне.
На 17 февруари 95-годишната Лю Сюфзън била намерена от съседа си без признаци на живот. По неговите думи жената лежала в кревата, не дишала и била напълно студена. Никой не се усъмнил в нейната смърт и организирали погребението й.
На 24 февруари един от съседите минал пред дома на покойната и бил ужасен. Гробницата била празна и в кухнята миришело на печено месо. Съседът едва не припаднал, когато видял погребаната жена на вратата и а чул да казва:
– Искам да ям. Защо сте ме сложили в гроб?
Оказало се, че това не е зомби, а нормална възрастна жена. Според лекарите през тези 6 дни жената е била в дълбока кома, причинена от травма на главата. И само чувството за глад, възвърнало жената към живот.

Един човек искал да стане ученик на най-добрия учител. И за да провери правилността на избора си, решил да му зададе следния въпрос:
– Можеш ли да ми обясниш смисъла на живота?
– Не мога, – отговорил учителя.
– Тогава може би ще ми кажеш, какъв е неговия смисъл?
– Не мога.
– А можеш ли да ми кажеш нещо за природата на смъртта или живота от тази страна?
– Не мога.
Разочарован посетителят си тръгнал. Учениците били озадачени. Как може учителят им да се представи в такава неблагоприятна светлина?
Учителят ги успокоил:
– Каква е ползата да знаеш целта и смисъла на живота, ако никога не усетиш неговия вкус. По добре да изядеш парчето торта, отколкото да разсъждаваш за него.

Жителката на град Цизнан е доказала на всички, че никога не е късно да се учиш. Китайката Ма Сюсиан за своите 102 години за първи път е тръгнала на училище. Тя е мечтаела за това цял живот.
На 13 години е трябвало да започне работа, на 18 се омъжила.
На пенсионерката възможност да учи в училище е дало едно учебно заведение, което узнали за нейната мечта, слушайки едно интервю с нея. Благодарение на това 102 годишната китайка станала ученичка в първи клас. За да чува добре уроците тя използва слухов апарат, а за да чете в учебника лупа.
Ма Сюсиан е родила 9 деца, много от тях са получили висше образование. Нейният син 58-годишния Фенсин, разказал, че майка му е продавала бижутата и накитите си, за да изпрати децата си да учат.
След първия ден в училище Ма Сюсиан благодарила на учителите и съучениците си и обещала да учи усилено.