Ако става въпрос за власт, не може.
Какво означава да бъдеш добър човек? Този човек е честен, верен, порядъчен и морален. При стълкновение с прагматични интереси, превес взема морала.
Но в живота надделява сметкаджийството. За да победиш и достигнеш целите си днес, трябва да излъжеш, да подкупиш, да предадеш, да унищожиш някого. За да направиш една „крачка“ напред, обикновенно предаваш добрия човек в себе си.
Властолюбецът иска прекалено много от живота. Той е жаден за удоволствия: жени, алкохол, коли, вили…. Малцина ръководители са били по-скромни, може би защото са достигнали даден пост в по-зряла възраст или са имали по-стабилен морал и утвърдени цености.
Казват, че властта покварява човека. Защо става така?
Във всеки човек се крие комплекс, който му навява мисли от рода: „Ако аз бях най-главния, бих си подсладил живота, особено ако разполагах и с много средства, така че никой да не узнае.
Такива са ръководителите, те притежават не само властта, но и средсттвата за да я упражняват. Те отмъщават на враговете си, пълнят джобовете си, предават приятелите си, ако не са им вече нужни или са казали нещо „не както трябва“.
Освен това, колкото повече се стремят да свършат нещо, толкова по-голяма съпротива трябва да преодолеят, от околните, от подчинените… Всеки си има свои лични интереси, които иска да съхрани и умножи.
Вижте как е постъпвал Петр I. Гонил ги е да воюват, да строят флот, градове да издигат, размесвал ги е и цялото му подтисничество е промислено целенасочено.
Добрият човек със сълзи ще оплаче мъката на човечеството, но с това държавата няма да се реформира. Да не говорим за войни, стълкновения и демонстрации, където травмите и жертвите са неизбежни. Има ли значение за каква кауза е? Ще кажете, зависи от гледната точка. В такива крупни неща се събират много хора, а някои от тях плащат със живота си.
Дори при откриване на нова земя, използване на научни и технически изобретения… всичко това е осеяно с гибел. А кой ще поеме отговорността за смъртта на другите?
Има ли място в тези неща за добро? Иди, че ставай ръководител!
Ако си добър ще допуснат ли да станеш ръководител, а ако си ръководител ще можеш ли да бъдеш добър?

Възрастен вече художник казал на учениците си:
– Преподавах ви три години. Сега идете и намерете съкровищата в живота.
– Какви са тези съкровища? – попитали учудено учениците.
– Съкровища са мъдростта, вярата, красотата, трудолюбието.. ..Ако успеете да ги предадете на вашите платна, вие ще създадете шедьоври.
– Учителю, вие пропуснахте любовта, – отбелязал най-младият от учениците.
– Тайните на човешкия живот са много, но тайната на любовта е най-загадъчната.  Само този, който обича със цялото си сърце, може да я разбере, – замислено казал учителя.
След година учениците се върнали и донесли картините на учителя си. Много платна били толкова добри, че предизвиквали възхищение.
Най- малкият ученик от групата донесъл портрет на момиче. Тя била като жива. Притискала към гърдите си букет от маргаритки, а цялата картина била озарена от нейната усмивка.
– Аз открих тайната на любовта, учителю! – възкликнал ученикът.
– Но Къде е тук любовта? – с насмешка попитали останалите.
– Любовта живее в моето сърце, – сияещ отговорил ученика. – Но искрите на любовта бликат от очите, порозовяват бузите и се крият в усмивката на моята любима.
Всички дълго гледали картината. Те не могли да отместят поглед от нея.

Един ученик дошъл при своя учител и му казал:
-Уморен съм. Тежък е живота ми. Имам много проблеми и трудности. Нямам сили повече да плавам срещу течението… Какво да правя?
Вместо да отговори, учителят поставил три съда с вода на огъня. В първия пуснал морков, във втория яйце, а в третия няколко зърна от кафе. След няколко минути извадил моркова и яйцето, а кафето излял в една чаша.
– Какво се е променило? – попитал учителят.
– Моркова и яйцето се свариха, а кафето се разтвори във водата. – отговорил ученикът.
– Не, не е така, – казал учителя. – Моркова се свари и стана мек, а яйцето твърдо. Външно не са се променили. но структурата им се е изменила след варенето. И с хората става по същия начин. Външно не се изменят, но някои стават слаби там където крехките устояват.
– А кафето? – попитал ученикът.
– Е, тук е най-интересното! Кафето напълно се разтвори в кипящата вода и се превърна в ароматна напитка. Има хора, които променят сами обстоятелствата и ги превръщат в нещо друго, съвсем ново.
Истината е, че всеки сам избира да бъде „морков“, „яйце“ или „кафе“.
Изборът е ваш.

Още от древността се е смятало, че името на човека играе важна роля в живота му. Това, че съществува връзка между името на човека и събитията в живота му е привличало вниманието на много умове. Изглежда това влияние е доста сложно и не се подава лесно на разшифроване.
Съществуват предположения, че влиянието на името се определя от неосъзнати компоненти, като значението на самото име или влиянието на хора, които са носили това име. Има много примери за въздействието на името върху съдбата на човека.
Една от тях е историята за живота на Александр Суворов. Той се е родил слаб и едва жив. Не дишал, не шавал, не крещял, дори не отворил очи. След силен шамар момчето оживяло и извикало с дебел глас: „А-а-а!“ Това дало повод да дадат на детето име започващо с буквата А.
В календара  на светците близко родени до рождената датата на бъдещия пълководец  и започващи с буквата А бил Анастасий, което в превод от гръцки означавало „възкръснал от мъртвите“ и още трима с името Александр: Римски, Свирский и Невски. Майката пожелала първото име, като смятала, че синът и ще последва стъпките на своя покровител. Но бащата настоявал за  името Александр. Свещеникът отбелязал, че когато момчето порасне само ще избере между своите покровители сред тези с имена Александр.
Известно е, че Александр Римский е бил римски прелат, според преданието, напуснал дома на заможните си родители и отишъл в манастир. Живял на остров Валаам трийсет години, където дълбал ниша в гранитна скала, която не успял да завърши. Александър Невски е известен със своите бойни подвизи.
Когато Суворов бил на седем години, трябвало да избере един от тримата Александр за свой покровител. Той избрал Александр Невски. Освен него той имал и още един пример за подражание Александр Македонски.
Класическото образование по това време доста наблягало на древната история, така че малкия Суворов е могъл да се запознае с произведенията на Плутарх, в които се разказвало за великия македонски цар.
Имайки пред себе си тези два примера, слабоватото момче упорито се заело с усилена физическа подготовка и постоянно духовно самоусъвършенстване, така успял да направи от себе си велик пълководец.
През цялата си военна кариера Суворов не е загубил нито една битка. На 75-годишна възраст заедно с войниците си пеша е преодолял Алпите. Суворов е оказал влияние на много от съдбите на потомците си. Неговият внук, Също Александр, по примера на своя дядо, същ станал военен и достигнал до чин генерал.
Опити да се разбере и обясни влиянието на имената върху характера на човека се правят и днес. Всички те се отличават с голямо разнообразие и подходи при решаването на този проблем.
Въпреки всичко, трябва да се отбележи, че се получават доста различни значения при изследване на имената.

Бедата идва без да пита. Тежко заболяване, травма…. „Как ще живея по-нататък?“ Отговора на този въпрос не е заложен в нас, човек сам трябва да търси изход от такава ситуацията. Нещата се преодоляват постепенно…
Първоначално е неприятно и човек се стреми да отрече случилото се. Той не иска да повярва, че това се е случило с него. Спомня си как е живял преди. През този етап е много важно да  не се отива „прекалено далеч“ при обслужването на болния. Грижата трябва да бъде дозирана. Само най-необходимото.
Факт е, че прекалената грижа лишава болния от възможността да взема самостоятелно решения, той остава без избор. Така привиква с мисълта за своята безпомощност.
След това идва най-трудното. Човек започва да разбира трагичността на случилото се. Осъзнава, че вече сам не може да живее пълноценно. Престава да бъде пълноправен член на обществото, много такива хора губят и семействата си. Мисълта за отхвърлянето насажда депресия. В такива моменти човек става раздразнителен от всяка дума. Това е времето, през което този човек не трябва да остава абсолютно сам. Трябва да му се доказва непрекъснато, че той е нужен. За целата, искайте от него съвет, споделяйте новини…. Хубаво е ако на такъв човек се намери практическо занимание.
Идва време, когато човек започва да се възприема такъв, какъвто е. Това е преломния момент след случилата се беда. Той разбира, че живота му се е изменил и трябва сам да намери място в  новия си живот. Именно в това търсене човек може да се „спъне“ и да се унищожи всичко, което до тук е било постигнато.
Този човек трябва да има ясна цел. Нужно е да има стремеж за постигане на определени задачи. Отначало се поставят по-малки цели. Всичко не става изведнъж. Изисква се търпение.
По-нататък човек „придобива“ нови приятели, има други интереси. Появява се стимул и желание да помага на другите. Това вече е победа. Победа над самия себе си.