Животът е пълен с бавно появяващи се чудеса. Бавни от гледна точка на човека….
Ако намалил своята скорост на суетност, то чудесата ще започнат да се появяват постоянно, направо пред самите нас.
И то така, както на нас ни се иска, само с едно щракване на пръстите.

На Земята има толкова много красиви и интересни места, които много хора искат да посетят.
Но има и такива, където е по-добре да не се появяваш там, защото самото ти пребиваване на такова място е опасно за живота ти.
Такова място е Сумгаит в Азербайджан. Това е център на химическата промишленост.
До днес, там живеят повече от 275 хиляди души, заразени с тежки метали, отработени масла и други химикали.
Децата тук се раждат с генетични отклонения, като умствено изоставане и заболяване на костите.

Към какво се стремим в живота – към по-добро или по-лошо?
Обществото трябва да бъде едно цяло, а не да се пропуква в основата на своите взаимоотношения.
Днес в нашето съвременно общество има доста проблеми, които могат да бъдат апокалипсис за самите нас.
По-рано при по-простите хора, всичко е било по-добре, по-добро, нямало е алчност, помагали си, доверявали се един на друг.
А сега какво?
Материализиране на съзнанието. Повечето хора се стремят да получат модни дрехи, нови джаджи, да посетят някой фестивал, вместо да седнат да прочетат някоя книга, да посетят някоя изложба, да се запознаят с някого, да укрепят отношенията си със своите приятели. За повечето е по-добре да седнат пред компютъра, да се снабдят със някоя екстравагантна стока, …..
За съвременната младеж четенето на книги, ходенето на театър, посещението на изложби и музеи е тъпо. За тях е по-добре да отидат в някое заведение и ако не изпият няколко чаши някакъв силен алкохол, може поне да гаврътнат една чаша бира.
Това, което изброявам е все още нищо, за напред ни очакват още по-големи проблеми.
Нека погледнем някои исторически факти.
Исус е ходел между хората и безкористно им е помагал. Днес в съвременното общество всеки търси само собствената си изгода, отхвърля приятелите си и не им помага.
Ето застигат ни и глобални проблеми: замърсяване на околната среда, войни…. Не бихме могли да ги решим ако не се поддържаме едни други и не сме единни.

Благодаря на всеки, който ми пречи и вреди, който унищожава плановете ми и с обиди ме натоварва.
О, ако знаеха тези хора каква роля играят в живота ми, като ми причиняват болка?!
Душата от това не губи, тя не се засяга от обидите.
С какво бихме измерили щастието в живота? Нищо не може да се сравни с това да простиш със радост!
Как би помъдрял човек и как би се развил в положителна посока, ако ги нямаше тези зли хора? Създавайки препятствия, те спомагат за развиването на хиляди идеи.
Изпълнете се с доброта и светлина!
И на вас, които ни пречите, вредите, ….. ще кажа:
– Благодаря ви за всичко това! Иначе какво щяхме да правим без вас?

Диди се бореше за живота си. Лекарите очакваха броя на кръвните клетки да стане почти нула и едва тогава щяха да преминат към химиотерапия.

Слаба измъчена жена непрекъснато питаше и се интересуваше за дъщеря си, но медиците избягваха да й дават празни надежди. Увещаваха я, че тук са най-добрите специалисти и те правят всичко възможно, за да я спасят.

Меги нежно прегърна приятелката си и каза:

– Не трябва да спираме да вярваме, че Бог е с нас в цялата тая каша.

– Опитвам се, Меги, но в някои дни ми е много трудно. Тогава си мисля, че Бог се е заел с решаването на по-важни проблеми, че обръща внимание на по-важни хора или че съм допуснала грешка заради, която ме наказва, …….

Жената наведе глава. Сълзите, които напираха в очите й изведнъж бликнаха. Меги я прегърна и я насърчи да изкаже мъката си.

– Дори не знам за какво да се моля вече, – хлипаше жената. – Когато влязох в чакалнята видях толкова много бащи и майки, които очакват отново да се смеят и живеят. Всички сме притаили дъх в очакване на чудото. И се чувствам егоистка. Моля се Бог да излекува детето ми, старая се да привлека вниманието Му. Иска ми се поне да ми покаже какво да направя …. Всички тези родители се молят за спасението на децата си …… Не разбирам, толкова ли е трудно това?    Защо трябва да е Диди? Тя е толкова малка, нежна и красива. На никого не е направила нищо лошо. А има хора, които са наранявали, ….. и въпреки това са здрави, докато моята Диди….

Дълго сдържания гняв и отчаяния връхлетяха като лавина.

Меги не каза нищо. Тя придържеше приятелката си и й подаваше хартиени кърпички.

Понякога мълчанието казва много повече, а самото присъствие дава утеха……