В продължение на 53 години Джон Уесли проповядвал Евангелието в Англия. За това, че той изобличавал хората за греховете им, те решили да го убият. Уесли бил хванат на един черен път. Разбойниците хванали коня за юздата, свалили проповедника и жестоко го пребили. Уесли не се съпротивлявал. Когато му се отдала възможност застанал на колене и започнал да се моли.
Първите думи на неговата молитва били:
– Отче Небесни, прости им.
Смутен от тези думи, главатарят на разбойниците неочаквано заповядал:
– Не го бийте повече.
След това се обърнал към Уесли и казал:
– Господине, кълна се, че повече никой няма да ти стори зло. Готов съм да те защитавам, даже ако трябва да пожертвам и собствения си живот.
Името на ръководителя на бандата било Жорж Клифтон. Всички го знаели като отявлен бандит и нечестивец. Никаква физическа сила не могла да сломи Клифтон, но смелостта, смирението, любовта и добротата на верния Божий служител го покорили.
Клифтон, възроден от силата на Исус Христос, посветил остатъка от живота си в проповядване на Евангелието в своята страна.
Смирението е отсъствие на тревоги. То не раздразнява, не досажда и не реагира на това, което другите ни правят. То е спокойно и тогава, когато никой не ни хвали или без вина осъждат, бият и унижават. То диша аромата на най-добрите цветя в градината на Божия мир.
Любовта стопля човешките сърца. Всичко, което е свято, добро, прекрасно, което може да бъде в човека и в света, всичко това се явява благоуханието на любовта. Любовта украсява и прави живота ценен. Животът без нея би бил немислим и безсмислен. Любовта е живителния еликсир на живота.
Нека да бъдем смирени и обичащи!

Отказвам да приема свят, в който хората се бият и предават едни други заради пари. Ако има хора, които правят така, трябва да се отлъчат и поведението им да не се приема за логично.
Общество, в което насилието заради пари е приемливо и понятно, не може дълго да просъществува.
Най-големият грях на поклонниците на парите е хвърлянето пари на вятъра.
Привържениците на златния телец редовно четат новостите за покупка на яхта стойността, на която е малък град или автомобил за 2 милиона долара. Но пускането на свободни хиляда пъти по-малка сума за нуждаещите се, ще съсипе тяхното виждане за света и размие ценностния им фундамент.
Фундамент изграден от лъжливи ценности, който определя нездрави социални норми, оправдава присвояването и злоупотребите с пари.
Има една древна поговорка: „Робът не иска да бъде свободен, той иска да имат свои роби“. Оставайки роб на парите, не можеш да станеш господар на живота си.

Светла, млада и свежа мечтата дошла при човека и го помоли:
– Реализирай ме в живота си, моля те!
– Все още не, – казал човекът, – Аз съм твърде млад за такава мечта.
След известно време Мечтата отново се обърнала към човека:
– Сега вече си възрастен, реализирай ме в живота си.
– Още не е настъпило времето, – оправдал се човекът, – трябва да стъпя здраво на краката си.
– Е какво, не е ли вече време? – подканила Мечтата човека, след като той се стабилизирал в живота.
– Не, не сега, казал човекът, – трябва да подкрепя децата, може би после……
– Може би сега? – попитала Мечтата човека на сватбата на най-малката му дъщеря.
– Не, не сега, – мъжът поклатил глава. – Толкова много неприятности, деца, внуци, нека по-късно…….
– Добре, после…. – въздъхнала Мечтата.
Накрая човекът се пенсионирал. И изведнъж си спомнил за Мечтата.
– Ей, Мечта, къде си? Мисля, че вече е време!
– Вече няма време, – въздъхнала старата, побеляла, грохнала и почти разпаднала се Мечта, – времето мина……

Веднъж един ученик попитал учителя си:
– Кажете ми, учителю, защо в живота се редуват успех със загуба? Ту бяло, ту черно? И това става постоянно.
– Ти казваш, след бялото идва черното?
– Да, – потвърдил ученикът.
– Ела с мен! – поканил го учителят.
– Къде? – любопитството на младежа надделяло и той последвал стария си учител.
Те излезли на улицата. На небето сияела дъга нюансите, на която преминавали плавно едни в други.
И тогава ученикът разбрал и прозрял истината.
Животът не е само бяло и черно. В него има множество отенъци, които се преливат едни в други, за да се разкрие красотата и смисъла на този живот.

Един човек откъснал узрял плод от високо разклонено дърво. Разрязал го наполовина и показал сърцевината на сина си.
– Какво виждаш? – попитал бащата.
– Няколко малки семенца, – бързо отговорил синът.
– Вземи едно от тях. Разрежи го и виж какво има в вътре в него.
– В средата няма нищо, – казало учудено момчето.
– Сине мой, – казал бащата, – вътре, където ти нищо не виждаш е скрит животът на това могъщо дърво. На плодовете му се наслаждават хиляди хора. Ако едно от тия семенца падне на добра почва, започва да расте и израства.
Така става с всеки християнин. Колко такива семенца умират, само защото и ние като това момче, не виждаме нищо в тях и не им придаваме значение. На колко добри идеи и пориви не позволяваме да се развиват, защото позволяваме с годините сърцата ни да загрубеят и изгубят чувствителността си.
Духовно израстване е необходимо на всеки вярващ. Духовният растеж започва от там, където под зоркия поглед на Бога, чувствайки неговото присъствие ние се отказваме от изкушенията и отчаянието в скръбта ни, за да изпълним волята Му.