В малък град в южната част на САЩ прокурорът призова първия си свидетел в съда, възрастна жена.
Обърна се към нея и я попита:
– Госпожо Джонс, познавате ли ме?
– Разбира се, че ви познавам, господин Уилямс. Зная ви още от малко момче, но честно казано вие ме разочаровате. Вие лъжете, изневерявате на жена си, манипулирате хората и говорите лоши неща зад гърба им. Вие се смятате за голяма работа, но на вас не ви достига мозък, за да разберете, че сте само един незначителен бюрократ.
Прокурорът остана в шок. Не знаейки какво да прави по-нататък, показва в другия край залата и пита:
– Госпожо Джонс, познавате ли адвоката?
– Разбира се, че го зная. Господин Брадли също го познавам от малък. Ленив, нетърпим и има проблеми с алкохола. Той не може да изгради нормални отношения с никого, а неговата адвокатска кантора е най-лошата в целия щат. Да не говорим, че изневерява на жена си с три различни жени. Между другото, една от тях е вашата жена. Да познавам го.
Адвокатът ни жив, ни мъртъв.
Съдията моли юристите да дойдат при него и тихо казва:
– Ако някой от вас идиоти, попита тази жена, дали ме познава, ще ви изпратя всичките на електрическия стол.

В едно село живеел младеж. Той бил безнадеждно влюбен в първата красавица на областта. Девойката покорила всички сърца на младежите в околността. Тя много се гордеела със своята красота и на никого не отдавала предпочитанията си.
Тогава младежът решил да стане войник, силен и смел. Станал офицер, отличил се в битки, получил множество награди и се надявал девойката да склони и да стане негова жена. Но тя даже не погледнала към него.
Младежът решил да стане богат. Девойката не би устояла пред скъпите подаръци. Отишъл да се учи при един търговец. Скоро започнал и свой бизнес, забогатял, но когато се върнал и поднесъл подаръци на девойката, тя равнодушно ги приела.
Без да губи надежда младежът решил да придобие мъдрост. Тръгнал по света да събира знание. След няколко години се върнал като мъдрец, когото уважавали всички. Не отишъл в дома на красавицата, а се установил в дома си и започнал да споделя придобитите знания.
Минало време, девойката така и не се омъжила, смятайки, че за нейната красота са недостойни направените й предложения. Но всеки ден огледалото отразявало отминаващата привлекателност. Вече никой не искал да я вземе за жена. Прекомерната гордост и арогантност отблъсквали хората. Останала сама, тя дошла при мъдреца и го попитала, иска ли да я вземе за жена. И той се съгласил.
Хората се възмутили:
– Защо си вземаш за съпруга свадлива жена, която ти е направила толкова много зло?
Мъдрецът се усмихнал и казал:
– Аз виждам само доброто в нея. Ако не беше тя, аз не бих станал такъв, какъвто съм сега.

Дълго не могли да отнемат микрофона на обезумялата жена.
В САЩ стават неща, които сякаш са съчинени в Холивуд. Почти като във филма „Заклинателят“ стенографката на Камарата на представителите неочаквано обезумяла.
Точно по време на заседание тя скочила на трибуната и започнала да крещи за масоните, Исус Христос и разпадането на обществото.
Очевидци разказват, че Дайана Рейд, която всички знаели, като отговорна и стриктна сътрудничка, стенографка на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ, изведнъж полудяла по време на заседание. Тя станала внезапно от мястото си, тръгнала уверено към трибуната и започнала да води религиозна проповед пред отворения микрофон.
Всичко това се е случило по време на гласуването за повишаване на тавана на дълга на САЩ. Конгресмените били страшно поразени. Рейд крещяла нещо за дявола, за това, че конституцията на САЩ е писана от масони и че за това обществото се разпада. Тя казала още, че работата на Конгреса не е угодна на Бога. Жената се опитвала да каже на присъстващите, че „клетвата за вярност“, която американците трябва да произнасят пред своето знаме, не съответства на действителността.
„Заклевам се във вярност към знамето на Съединените американски щати и Републиката, която то представлява, като единна нация пред Бога, неделима, със свободи и справедливост за всички“ – така звучи клетвата за вярност към знамето на Съединените щати.
Когато служителите от сигурността най-накрая оттеглили от подиума стенографката, тя крещяла:
„Никой не може да слугува на двама господари“ и „Това не е единна нация пред Бога и никога не е била. Слава на Господ Исус Христос!“ Известно е, че жената е бил разпитан от полицията. До момента не се знае дали са предприети някакви санкции срещу нея. Според други източници жена е постъпила в болница.

Финландски писател Й.Л. Рунеберг разказва за селянин, който имал слаба реколта. Съпругата му била недоволна, постоянно роптаела. Той я увещавал:
– Трябва да бъдеш търпелива, да се молиш и да продължиш да се трудиш.
И той продължил да работи усърдно в очакване на новата реколта.
На следващата година, отново нямало добра реколта. Жена му била огорчена, но селянинът продължил да работи, молил се още по-усърдно и се надявал Бог да промени нещата.
На третата година реколтата била много добра. Жената се радвала и уговаряла мъжа си да си почине и да се възползва от запасите.
– Не, – казал селянинът, – аз ще продължа да се трудя, защото съседът имаше лоша реколта и трябва да му помогна.
Светът би бил съвсем друг, ако добродетелта беше най-голямото ни желание. Човек трябва не само да вярвате и да мисли за Бога, но да бъде и добродетелен.
Добродетелността не е нищо друго освен проява на любов в различни форми.

43 – годишен мъж едва избегнал смъртта, когато огненото кълбо ударило чадъра, които държал над главата си. Интересното е, че британецът е бил обут с домашните чехли, които имали гумени подметки.
43 -годишният жител на графство Корнуол, Великобритания, си бил у дома, когато започнал да вали силен дъжд. Грег Слейтър се обезпокоил дали ще издържи металната конструкция на напора на водата и решил да излезе на двора, за да провери.
Мъжът грабнал чадъра и изтичал на вън. В този момент се раздал оглушителен взрив, който навел Грег на мисълта, че мълния е паднала на дома му. Обезпокоен британеца погледнал към прозореца и видял жена си да се взира в него с изумление. Едва тогава Слейтър започнал да разбира, че светкавицата не е ударила дома му, а чадъра.
Когато излязъл на двора да погледне, забелязал, че небето е покрито със сиви облаци. Изведнъж се появила силна светлина, а след това се чул силен грохот.
Жена му видяла как кълбовидната мълния се допряла до чадъра, а мъжът й бил залят от ослепителна светлина.
Слейтър смята, че от смърт са го спасили домашните пантофи, които имат гумени подметки и които той не е могъл в бързината да смени.
След взрива той е усетил силна миризма на сяра, а малко след това почувствал, че шията и раменете му станали невероятно твърди. Ръцете и краката изпитали за кратко време спазми. Тялото му изтръпнало и било пронизано от студ. След това се чувствал неимоверно хиперактивен. Сякаш нещо бучало вътре в него. Да остане жив човек, след като го е ударила мълния е рядко явление, за това Грег е благодарен на домашните си пантофи.
По време на бурята никой не е пострадал, освен изгорялата телефонна розетка.