Шаминдер Сингх използвал повече от 12 хиляди клечки за зъби, за да построи чудесен модел на централния корт в Уимбълден.

31 годишният фен на тениса започнал да оформя проекта си 10 години по-рано.

Той прекарвал по 40 часа в седмицата, като внимателно изрязвал и залепвал полученият строителен материал.

За да получи идеалното съчетание на цветовете, мъжът купил клечки за зъби от различни фирми в няколко десетки супермаркети.

Сега майсторът има с какво да се гордее, неговият корт напълно съответства на оригинала. Там има подвижен покрив, балкони, няколко етажа разположени над партера, стълби и разбира се, кралска ложа.

В първия вход на един четириетажен блок една жена изпитваше голяма мъка. Тя бе изгубила детето си при трагичен инцидент.

Във входа много хора дори не знаеха за тази трагедия. Но това е нищо. В по-големите градове хората, които живеят на един етаж, дори не се познават.

Николина живееше в същия вход, един етаж по-надолу от тази жена. Тя не я познаваше, но след като научи за случилото се, ѝ написа писмо.

Николина бе много изненадана, когато получи отговор от Спаска, така се казваше жената, която бе изгубила детето си:

„Вашето писмо бе много насърчително за мен. То бе като лъч светлина в мрака“

Така Николина реши около датата на смъртта на детето на Спаска или неговия рожден ден, да ѝ изпраща писма с насърчение и утеха.

Веднъж Спаска срещна Николина пред блока, прегърна я и ѝ каза:

– Не спирайте да ми пишете. Всички други са забравили…. , – очите на жената се напълниха със сълзи, – признателна съм ви за всеки ред. Благодаря ви че си спомняте за моята болка и начина, по които ме подкрепяте през всичките тези години.

„Исус беше милостив и разбираше всеки човек, – помисли си Николина. – Той ни учи и нас така да се отнасяме към другите. Да покажеш милост към някого, не е кой знае колко трудно нещо“.

Николина бе насърчена от думите на жената и реши внимателно да се оглежда около себе си и ако види човек нуждаещ се от утеха или успокоение, да му помогне.

Понякога е достатъчно само да прегърнеш някого, да му напишеш писмо или да го изслушаш. Така ставаш проводник на Божията любов към хората.

Идваше края на смяната, когато Елена чу ясен мъжки глас:

– Ало, медицинската сестра!

Този глас идваше от стая номер 54. Мъжът не беше неин пациент и тя помисли, че вика някоя нейна колежка от своето отделение.

– Ей, русокосата, вас викам! – отново извика мъжът.

Когато влезе в стаята Елена видя дружелюбен човек, който седеше на леглото си.

– Помните ли ме? – попита болният, – вие бяхте моя медицинска сестра, само че тогава бяхме на долния етаж.

– Съжалявам, но аз работя само в интензивното отделение. Навярно сте ме объркали с някоя друга жена.

– Не, не съм сбъркал. Почакайте за минутка – и мъжът започна бързо да свива пръстите на едната си ръка, потропвайки леко с върховете им върху таблата на леглото. – Вашето име ….сега ще си го спомня.

Той погледна тавана, а след това се усмихна тържествуващо:

– Елена, нали така? Само, че имахте по-дълга коса.

Елена стоеше изумена. Преди два дена тя наистина бе подстригала косата си.

– Да, – неспокойно каза Елена.

Тя огледа внимателно мъжът и опита да си го спомни.

– Извинете, аз работя в интензивното и съвсем не ви помня.

– Всичко е наред, Елена. Радвам се , че ви видях отново. Ти беше в стаята  ми преди две седмици. Сърцето ми бе спряло, а ти го върна към живот. Помня как викахте някакви медицински термини и се опитвахте да разчистите пътя по коридора. След това взехте дефибрилатора и аз отново започнах да дишам.

Изведнъж спомена се върна. Само че мъжът изглеждаше малко по-различно. Очите му бяха зачервени, а лицето бе добило синкав отенък.

– Кой ви каза, че именно аз съм ви помогнала този ден? – позаинтересува се Елена.

Мъжът се засмя.

– Аз бях на тавана и ви наблюдавах. Вие имахте дълга светла опашка. А когато се обърнахте към апаратурата до леглото ми, видях красивото ви лице…. извиках ви, за да ви благодаря.

Някаква топлина се разля в тялото на Елена. Тя не можеше да разбере, как може човек, който е почти мъртъв, да я види и да я запомни.

Докато гледах към паяжините над прозорците на горния етаж и мислех как да ги почистя, долетя една птичка и изпя една прекрасна песен. Докато слушах птичката, забравих за паяжините.

Така и Бог идва в нашето забързано ежедневие и Божието присъствие ни помага да отместим поглед от проблемите.

Ако отворим очи и се огледаме наоколо, ще открием Твореца, който ни носи радост, светлина и песен дори в мрачните места, през които трябва да преминем.

Очаквам, че чрез Божията сила ще мога да нося светлина и радост на тези, които срещам. Може би нашите постъпки и думи ще помогнат на някого да отмести поглед от проблемите и ще се усмихне.

Ако сме отворени към водителството на Святия Дух и обновяваме умовете си с помощта на Божието Слово, ще бъдем променени, за да можем на свой ред да променяме света.

Многоетажните жилищни сгради с отделни апартаменти, които могат да се дават под наем са съществували още през III век пр.н.е. по време на Римската империя.

Тези домове са имали между два и седем етажа. Те се наричали инсули – жилища в правоъгълно пространство, очертано от пресичащите се под прав ъгъл градски улици.

В Германия такива жилищни сгради са придобили голяма популярност. Германците дори са станали известни като нация от наематели.

Около 60% от германците отдават под наем помещения за настаняване. Собствени жилища те са започнали да закупуват през 40-50 години.

Трябва да се отбележи, че една трета от всички жилища на вътрешния пазар се отнася за жилища, които се дават под наем.