Рибари задърпали мрежата. Тя била тежка. Те се радвали и танцували, предвкусвайки голям улов.
Но когато извадили мрежата в нея имало съвсем малко риба. Тя била пълна с камъни и пясък.
Рибарите започнали да се ядосват. Били раздразнени не толкова от неуспеха, колкото от това, че се надявали на много повече.
Сред тях имало един старец. Той казал:
– Стига сте се мръщили. Мисля, че тъгата и радостта са сестри. И колкото се радвахме на това, което очаквахме, толкова и ще тъгуваме, че не сме го получили.
Трябва добре да се вгледаме в промените настъпващи в живота. И да не се заблуждаваме в успехите, сякаш те са вечни за нас. Дори и след ясен слънчев ден може да дойде буря с проливен дъжд.

43 – годишен мъж едва избегнал смъртта, когато огненото кълбо ударило чадъра, които държал над главата си. Интересното е, че британецът е бил обут с домашните чехли, които имали гумени подметки.
43 -годишният жител на графство Корнуол, Великобритания, си бил у дома, когато започнал да вали силен дъжд. Грег Слейтър се обезпокоил дали ще издържи металната конструкция на напора на водата и решил да излезе на двора, за да провери.
Мъжът грабнал чадъра и изтичал на вън. В този момент се раздал оглушителен взрив, който навел Грег на мисълта, че мълния е паднала на дома му. Обезпокоен британеца погледнал към прозореца и видял жена си да се взира в него с изумление. Едва тогава Слейтър започнал да разбира, че светкавицата не е ударила дома му, а чадъра.
Когато излязъл на двора да погледне, забелязал, че небето е покрито със сиви облаци. Изведнъж се появила силна светлина, а след това се чул силен грохот.
Жена му видяла как кълбовидната мълния се допряла до чадъра, а мъжът й бил залят от ослепителна светлина.
Слейтър смята, че от смърт са го спасили домашните пантофи, които имат гумени подметки и които той не е могъл в бързината да смени.
След взрива той е усетил силна миризма на сяра, а малко след това почувствал, че шията и раменете му станали невероятно твърди. Ръцете и краката изпитали за кратко време спазми. Тялото му изтръпнало и било пронизано от студ. След това се чувствал неимоверно хиперактивен. Сякаш нещо бучало вътре в него. Да остане жив човек, след като го е ударила мълния е рядко явление, за това Грег е благодарен на домашните си пантофи.
По време на бурята никой не е пострадал, освен изгорялата телефонна розетка.

Един мъж си търсел работа и отишъл в една ферма. Представил препоръчителното си писмо на новия си работодател. В него пишело само това:

“ Той спи по време на буря.“

Собственикът отчаяно се нуждаел от помощ, за това наел мъжа.

Минали няколко седмици и внезапно, посред нощ, буря разтърсила долината. Събуден от силния дъжд и виещия вятър, собственикът скочил от леглото.

Извикал новия си ръботник, но той спял дълбоко. Втурнал се към обора. Гледа, животните били спокойни, пред тях била насипана храна в изобилие.

Изтичал към нивата. Житните сноповете били вързани и увити в платнища.

Отскочил до силузите. Вратите били заключени с резета, а зърното било сухо. И тогава разбрал, какво означава: „Той спи по време на буря.“

Ако ние се грижим за нещата, които са важни в живота, ако се отнасяме добре  към хората, които обичаме и ако поведението ни отговаря на вярата ни, животът ни няма да бъде прокълнат от болката за неосъществения труд. Думите ни винаги ще бъдат искрени, прегръдките ни силни и подкрепящи.

Няма да тънем в агонията на „Бих могъл…. трябва да……“ И ще можем да спим по време на буря.

Люлеещите столове са познати още от древността и не са загубили своята популярност и днес. Те могат да бъдат инсталирани на тераси, балкони, в спалнята или хола. Джо Манус е разработил модел на люлеещо се легло. То може да се постави, както на открито, така и на закрито.

Основата на леглото се състои от два твърди метални обръча. Суровината за гърба е от дъб, бор и орех.

Ако ви омръзне да се люлеете на леглото можете да използвате специални фиксатори от гума. Те са в комплекта с леглото. Този метален креват не се бои от влага и не ръждясва, тъй като е покрит със специални водоустойчиви средства.

Горните метални пръстени могат да бъдат отстранени.

Ако леглото е на открито може да се постави отгоре тент, който предпазва от скънце, насекоми и слаб дъжд.

Жегите тези дни едва се понасяха. Слънцето сърдито печеше и не прощаваше на никого. Излязоха стопаните на малкия дом в градината, запретнаха ръкави и се хванаха за работа. Започнаха да връзват доматите, че каквито силни ветрове духат напоследък, могат да пречупят крехките стъбълца. Уговаряха се след това да полеят. В жегата земята се бе спекла като кирпич, и малката влага която идваше от помпата, вятърът бързо грабваше.

Зададоха се тъмни облаци. Стопаните се успокояваха, че са далеч и ще успеят да свършат навреме преди да дойде дъжда.

Изведнъж светкавици една след друга започнаха да раздират небето. Прогърмя съвсем наблизо. Клоните започнаха да се превиват пред вятъра, сякаш му се молеха да ги пощади. Притъмня и големи капки дъжд започнаха да удрят по лицата на хората. Всичко се изпокри

Изведнъж забарабаниха „камъчета“ по стъклата, покрива и откритата ламарина. Жената притича до прозореца и изстена:

– Градушка! Господи, смили се над нас, – шептяха безмълвно устните й.

Всички, които бяха в дома, вдигнаха поглед нагоре и извикаха за помощ към Бога.

Жената все още се взираше навън, погледа й беше привлечен от нещо и тя викна:

– Вижте, вятърът задуха хоризонтални, дръпна ледените топчета настрани и ги отнесе нанякъде.

Заваля силен дъжд, но градушката бе изчезнала. Жадната земя поглъщаше с пълни шепи животворната влага и тръпнеше отмаляла.

Когато изгря слънцето, стопаните на малкия дом, излязоха на двора. Нищо в градината не бе повредено. Само бе съборен един кол, но той не бе нанесъл щети.

Усмивка озари лицата им. Благодарност и хвала се издигнаха с ръцете им вдигнати нагоре към Спасителят, Творецът на цялата вселена. Сърцата пееха, а очите им се замъглиха от радостни сълзи.