Нашият Цар постоянно коси Своята ливада. Мелодичният звън на точилото предвещава падане на десетки хиляди нежни стебла, глухарчета и много други цветя. Колко прекрасни са били преди зазоряване, а след час или два те ще бъдат покосени в избледнели редове.

Така е и в живота на човека. Ние имаме бодър вид до появяването на косата на страданията, ножицата на разочарованията и сърпа на смъртта.

За да се получат кадифени зелени поляни, няма друго средство освен косата, която често преминава през нея. Няма друг начин за изработване на нежност, уравновесен характер, съчувствие, както преминаването на Божията коса.

Божието Слово оприличава човека на трева, а славата му на цветя. Но когато тревата се окоси и от всичките нежни кълнове тече кръв, и царува опустошение там, където преди са цъфтели цветя, настъпва благоприятно време за мек и топъл дъжд.

От време на време при тебе идва Царят със Своята остра коса, но ти не се страхувай от коситбата, защото след нея идва благодатен дъжд.

Той вървеше по улицата и тихо плачеше. Крастав, с едно ухо и възпалена лапа. Вдигнал опашка с нещастни очи, а в тях перли от нестихващи сълзи.

Никой не го забелязваше, а ако някой му обърнеше внимание, му изръмжаваше или крещеше нещо срещу него. Случваше се да получи и удар с пръчка. Горкият едва смогваше да я избегне, ако успееше да се мушне някъде.

Тъжно си мислеше:
– Аз съм толкова грозен. Кой ще се смили над мен и ще ме вземе да живея при него.

Така вървеше по края на пътя, когато пред себе си видя крака. Две огромни крайника обути в големи ботуши. Уплашен затвори очи, очаквайки края си.

Човекът се наведе към него и му каза нежно:

– Какъв красавец само! А ухото къде е?! Ще дойдеш с мен приятел, бих се радвал на твоето присъствие. Дворец и прекалени удобства не ти обещавам, но виж мляко и наденичка мога да ти дам.

Човекът протегна ръка и взе в дланите си малката мръсна топка от косми. Изведнъж изненадно погледна към небето:

– Нима дъжд заваля?

Не, котето бе заплакало в ръцете му…

Остави ли ѝ поне малко храна, не мислейки само за себе си?

Тя оцелява в студа, подгизва в дъжда, чакайки някой, може и съвсем несериозно, да я погали или повика.

Погледнете в очите ѝ. В тях има болка, безразличие, плач, ….

Това е представител на един от по-малките ти братя. Не я прогонвай! На нея са ѝ достатъчни нейните несполуки.

Ние тичаме нанякъде, безразсъдно ден след ден.

Как мислите, защо Бог ни е избрал да бъдем, нека да не е „по грешка“, по-съвършени от другите в природата? За да бъдем по-отговорни. Създателят ни ги повери, за да се грижим за тях.

Струвани се, че с благотворителност, могат да се занимават само много богати хора. Когато пресмятаме малкото пари в джоба си, ние се отказваме от идеята да помагаме на другите.

41 годишната Джесика МаКлард от малък град в Арканзас решила да направи улични шкафове с продукти. За да реализира своята идея на нея ѝ били отпуснати 250 долара. С тези пари, тя направила първия шкаф и го напълнила с продукти за нуждаещите се.

Много скоро този проект станал много популярен. Инициативата на Джесика вдъхновила различни хора да построят аналогични шкафчета в няколко града.

Първият шкаф Джесика поставила близо до църквата. Той изглеждал като „остров на доброто“, където хора можели да поставят продукти за нуждаещите се.

Резултатът надхвърли всички очаквания.

Джесика била изумена от това, колко бързо шкафчетата са започнали да се пълнят от небезразлични граждани. В шкафчетата започнали да слагат и канцеларски материали, та всяко дете да има всичко необходимо за училище.

След като проектът станал популярен, шкафчета за започнали да се появяват навсякъде, като гъби след дъжд. В тях започнали да се появяват продукти и стоки, като конфитюр, фъстъчено масло и памперси……

В няколко града хората подкрепили тази инициатива и създали свои собствени улични шкафчета с продукти.

Бързо и своевременно  можем да съберем реколтата, ако имаме голямо количество техника, добро снабдяване със запасни части, горивни и смазочни материали и обезателно наличие на добро и без дъжд време. Всичко това едновременно не се случва.

Учените от Воронеж са измислили какво да правят в такава печална ситуация. Те предлагат класовете да се обработят с ПВА лепило. Това предотвратява падането на зърната от класовете и намалява загубите на зърно.

Всичко това трябва да се направи, когато класовете влязат във фаза „восъчна зрялост“ – зърното е почти узряло, но все още не се рони.

Откъде да се вземе допълнителна техника и гориво за тази процедура, ако и двете не достигат, не е ясно.

Разбира се, трябва да се погрижим да отлепим зърната.

Изобретателите казват, че „за унищожаването на лепилото зърната трябва да бъдат подложени на силните удари вършеещите барабани в комбайните.

Колкото и странно да звучи всичко по-горе, за това е получен патент.