По-рано се учудвах, защо ние християните не виждаме проявлението на Божията сила между нас?

Знаейки добре Божието Слово ние би трябвало постоянно да сме свидетели на Божиите чудеса и знамения.

Веднъж попитах:

– Господи, защо твоята сила не се проявява в църквата в по-голяма степен?

– Защото не ви достига любов.

Бог иска да имаме сила, но ние трябва да я използваме с любов.

Той не може да въоръжи със сила този, които говори от амвона, ако преди това е наругал някой, който се е опитал да го задмине на пътя.

Не може да се проявява Божията сила у човек, който няма любов към другите.

Спомням си един случай. Един баща учел малкия си син да стреля и детето доста добре се справяло с оръжието.

Веднъж бащата бил със сина си в една ферма. Там на стената на хамбара видели тарантула. Момчето вдигнало пушката готово да застреля паяка, но бащата не му позволил.

Синът не разбирал, че със изстрела си ще направи дупка в хамбар, а това било съвсем глупаво нещо.

Ако искате Божията сила, съсредоточете се към любовта.

Стремете се към нея. Практикувайте я. Израствайте в нея. И ще видите как Божията сила действа чрез вас.

Към 2 век пр.н.е. китайците изработили миниатюрни балони, пълни с нагорещен въздух, като използвали яйчени черупки.

В книгата „Десетте хиляди безотказни умения на принца на Хуайнан“ се споменава за интересно забавление: „Яйца могат да летят с помощта на горяща прахан“.

Коментарът към този текст дава следното обяснение: „Вземете едно яйце и изпразнете съдържанието му, после запалете малко прахан от див пелин в дупката, така че да предизвикате силен въздушен поток. Яйцето ще се издигне от само себе си във въздуха и ще отлети“.

Дивият пелин – Artemisia vulgaris  е широко разпространен плевел. Неговите дълги, изсушени стебла в Китай се използват като прахан за запалване на огън.

Понякога дивият пелин стрит на прах се добавя като запалителен елемент в ароматизираните пръчици.

Революционно откритие в областта на личната хигиена е направил японският учен Казуо Ямагаши.

С помощта на изработената от него паста за зъби може бързо и безболезнено да се запълнят дупките и пукнатините в зъбите, а също и да се възстанови зъбният емайл без помощта на стоматолог.

По своя състава тя е сходна със зъбния емайл и може непосредствено да се нанесе върху пукнатината в зъба.

Материалът е получен от експерименти с хидроксил апатит – основният компонент на зъбите.

Първоначално, съдържащата се във веществото киселина малко по малко се разтваря в повърхността на наранения емайл.

След три минути пастата кристализира и изкуствения материал здраво е закрепен в структурата на естествения емайл. Освен това, веществото е добро антибактериално средство.

Тестовете проведени от японските стоматолози са показали, че изцелените чрез такава паста зъби с нищо не се различават от здравите. Разликата не се вижда дори и под микроскоп.

Представете си, влизате една сутрин в градината си и виждате наколко купчинки пръст, увехнали цветя и зеленчуци.
Този вредител е голяма напаст. Той е навсякъде и същевременно невидим.
Ясно е, големи щети в градината идват от къртиците. Те унищожават растенията, като подкопават корените им.
Къртиците се хранят с насекоми и червеи. Интересно е, че това, което поглъщат, надвишава собственото им тегло. За една година къртица изяжда 20-23 килограма дъждовни червеи.
Ако къртица завземе дадена територия, тя ще се постарае със всички възможни средства да оцелее и да я запази. В днешно време е станала много интелигентна, не закача химичните примамки и съвсем не се бои от ултразвуковите репеленти.
Някои слагат тютюн в дупката, парцал напоен с керосин или я поръсват с мента и пелин.
Ако това не даде резултат, открийте от къде е дошла къртицата у вас. Внимателно открийте тунела ѝ и сложете капани във входните отвори, в различни посоки и ги покрийте внимателно. Рано или късно „паразитът“ обезателно ще попадне в тях.

По коридора се стигаше до друго помещение. В земята имаше четириъгълни дупки, от който се издигаше пара, пълни със сярна вода.

Гласът на Сандро едва се чуваше:

– Знаеш ли, че Тбилиси е започнал със сяра?

– Имаш пред вид тези изпарения тук ли? – попита го Михо.

Сандро без да отговори на въпроса, разказ древната легенда за града:

– Веднъж един цар пуснал сокола си. Птицата му преследвала тетрев. Царят дълго чакал, но не видял нито сокола, нито тетрева. Тръгнал царят да ги търси и се озовал в една горичка. Там течала вода с цвят на сяра.. Тетревът се бил удавил в нея, а соколът го последвал. Така царят открил сярна баня и положил основите на град Тбилиси, тогава се наричал Тифлис.

Сводестето помещение бе изпълнено с пара и мирис на сяра. Горещата вана беше същинска мътилка от развалени яйца. Телата на мъжете лъщяха от влагата. Сярата беше проникнала в кожите им.

– В този извор са се потапяли всички завоеватели и войни, които са завзимали този град, – обади се в мъглата от пара Сандро. – Завоевателите, когато били опиянени от кръвта и натежали от умора идвали тук.

Сандро махна с ръка на масажиста, който беше кльощав и дребен. Посочи му Михо, който токущо бе излязъл от една сярна дупка и му каза:

– Почвай!

Масажистът скочи бързо на гърба на Михо и започна да пристъпя леко като танцьор. След това пръстите на ръцете му се забиха в плътта на лежащия. Изви ръцете на Михо и костите му леко изщракаха.

Всичко вероятно изглеждаше болезнено от страни, но Михо не чувстваше болка. Под твърдите и еластични удари на масажистта Михо усети как всичките мускули на тялото му бавно се отпуснаха и се отделиха от костите.

– Стига му толкова, – каза Сандро.

Михо се изправи, цялото тяло го болеше.

– Тичай в съседното помещение и се хвърли във водата, – каза му Сандро, като го поогледа малко.

Михо изтича и се хвърли в леденостудените води на втората вана. Дъхът му секна. Крайниците му се напрегнаха и се изпълниха с живот. След това излезе и се загърна в един бял чаршав.

Сандро го погледна очакващо:

– Как си сега?

– Гладен съм! – каза Михо.

– Здрав си вече, – зарадва се Сандро, – да вървим масата ни чака.