Архив за етикет: диван

Басенджи- порода куче, което не лае

Басенджи5Всички очакваме кучето да лае. Но не всички кучета лаят, но не защото не могат, а са по-спокойни. Такава е породата Басенджи.
Този вид кучета издават разнообразни звуци, които са доста мелодични. Самото куче е много съобразително и грациозно. Козината му блести на светлината и не причинява алергии.
Ако говорим за чистота, трябва да отбележим, че Басенджи няма да отърка изцапаната си муцуна в дрехите на стопанина си или в покривката на дивана. Тези кучета се ближат като котки.
Ако погледнеш в очите на този вид, ще забележиш уникален загадъчен поглед, който е характерен за тази порода.
Басенджи са били популярни в Египет. Били са намерени негови представители балсамирани с фараон в гробница.
Така че, ако не понасяте кучешки лай, алергични сте към козина, харесвате умни кучета със среден ръст, то Басенджи е точно за вас.

Как се изявява талантът

imagesВсеки иска да изявява своите таланти. Лесно е да се седнеш на дивана и да мислиш за себе си като талант, труден е въпроса как да изявиш това, което имаш.

Всеки народ си има свои определени таланти. Талантите това са отлични способности, които се разкриват с придобиването на опит. Те могат да бъдат дадени по рождение, но без тренирането им, не могат да бъдат изявени.

Композиторът Шаински постоянно е повтарял, че неговия „успех е ежедневен труд и нищо повече“. Едисон е казвал, че успеха е 99% труд и 1% талант.

Родителите направляват детето си, но Божия дар е свързан със свобода на избора. Независимо какво ще избере детето свой собствен път или насоката на родителите си, той ще изяви талнтите си, но за това е необходимо да прекара много време за изграждане на умения, навици, майсторство и овладяване на необходимите знания.

Как да продължим живота на любимите си дънки

Old-Jeans-0Ако в някой шкаф все още се въргалят любимите ви дънки, но не желаете да ги изхвърлите, можете да им подарите втори живот.Old-Jeans-1
Те могат да се превърнат в красиви, оригинални и полезни вещи, които ще послужат повече от една година.
Вземете ножицата и започвайте, не се колебайте!
Ако трябва да обновите интериора си, от дънките може да се получи оригинален абажур за лампа.
За да подвържете някоя книга не са ви необходими картон, хартия или вестници, за това могат да ви послужат старите ви дънки. Такава корица ще се запази за Old-Jeans-5много по-дълго време, освен това, тя може и да се изпере.
Старите ви дънки могат да се превърнат и в невероятни обувки. За такова превръщане ще са ви необходими повече умения и усилия, но при наличие на златни ръце, резултатът ще ви зарадва.
Ако дънките във ваши дом са прекалено много, от тях можете да си направите килим. Работата съсOld-Jeans-88 сигурност е сложна, трудна и продължителна, но за това пък от килима не можеш да откъснеш очи.
Ако ви трябва спортна чанта, не е нужно да си я купувате. Можете да си я ушиете от старите си дънки.
Този, който реши дънките си да превърне в диван, заслужава уважение. Не само, че на стари неща е подарил нов живот, а защото това, което е направил изглежда страхотно.

Помирени

imagesРужа чакаше Новогодишната нощ, както никога до сега. Тя нямаше търпение да даде подаръка на мъжа си. Тодор отдавна мечтаеше за хубава, но доста скъпа писалка, така че тя до сега не можеше да се впише в бюджета им. И накрая тя успя да спести малко пари.
31 декенври винаги е изпълнен с безпокойство и нервност. Дали поради очакваните подаръци или суетенето около подготовка за предстоящия празник?!
Ружа тичаше напред назад, нервничеше и се ядосваше, че нищо не успява. На обяд още повече я раздразни спокойното поведение на мъжа ѝ.
Той лежеше на дивана и гледаше програмите по телевизиата една след друга. И …. се скараха.
Ружа крещеше:
– Нищо не правиш, да се разчекна ли? Само за себе си мислиш!
Тодор се опита да се оправдае:
– Ти сама не ми даваш да направя нещо. Все не го правя, както ти искаш.
Ружа не издържа, хвърли парцала в ъгъла остави продуктите на масата, силно хлопна вратата зад себе си и излезе навън.
Разплакана тя позвъни на приятелката си. Тя я изслуша и ѝ предложи:
– Ела у нас!
Ружа не се поколеба нито за миг.
– Добре, идвам.
Към девет вечерта започнаха да идват гостите. Сред тях имаше много симпатични мъже, които се държаха много любезно. Някои от тях даже предложиха да помогнат в кухнята и сервирането.
„Не са като моя, – помисли си Ружа, – всичко да чакат на готово“.
Всички седнаха на масата за да изпратят старата година. Ружа започна да ги оглежда. Колкото повече се стараеше да открие положителните им страни, разбираше, че ги сравнява със Тодор. Единият без вкус облечен, другият само за себе си разказва, третия прекъсва другите без да ги изслушва, а някои от останалите само се джавкаха. Всичката им любезност изчезна нанякъдя. Чашата преля, когато един от гостите, доста пиян, се опита да прегърне Ружа.
В този момент тя разбра, колко глупава бе кавгата, която сама беше предизвикала. Стана ѝ мъчно, скочи от стола и хукна към дома си.
Влетя в къщи 15 минути преди да настъпи Новата година. Огледа се, всичко почистено и масата сложена. А Тодор седи тъжен и прави салата. Ружа веднага си помисли най-лошото и се наостри:
– Какво, ти гости ли чакаш.
– Глупачето ми, за теб го направих. И подарък съм ти приготвил, за който ти отдавна мечтаеше – златен пръстен.
– Тоше, ти си най прекрасния мъж,  – очите ѝ се напълниха със сълзи. – Обичам те повече от всичко на света.
Двамата се прегърнаха. Часовникът удари 12 часа.

Избягалата книга

skazki-na-nochТова се случи през зимата. Живка си имаше малка книжка. В нея имаше прекрасни приказки, за доброто и злото, за верността и любовта, за благодарността и предателството, …
Живка много обичаше тази книга. Всяка вечер тя сядаше до майка си на дивана и слушаше майка си как ѝ чете от нея.
Веднъж на гости им дойде Слави, братовчед на Живка. Той вече ходеше на училище. Беше непослушно момче и цар на пакостите.
Когато Живка му показа любимата си книжка, той махна с ръка и каза:
– Книгите са скучни и неинтересни. Много по-интересни са компютърните игри и стрелбата с воден пистолет.
Слави беше толкова убедителен, че Живка му повярва.
Вечерта тя не искаше майка ѝ да чете приказка от любимата ѝ книга. Това се случи и на следващата вечер. Ситуацията се повтори няколко вечери подред.
Мина цяла седмица и Живка усети, че иска отново да се върне в света на приказките и приключенията.
Тя се покатери до рафта, но там я нямаше любимата ѝ книжка. Тя разрови наоколо, но не я откри.
– Мамо, къде ми е книжката с приказките? – извика Живка.
– Навярно е избягала от нас, – каза спокойно майка ѝ.
– Как така избягала? – не повярва Живка. – Нали тя няма крака.
– Тя е решила, че повече не ти е нужна и е отишла там, където я чакат, обичат и желаят да я четат.
Очите на Живка се напълниха със сълзи. Обзе я отчаяние. Прегърна майка си и горко заплака.
Майката се съжали над дъщеря си и каза:
– Книжката ще се върне, ако искаш да слушаш приказки от нея, дори сама да се научиш да я четеш.
Живка вдигна глава, изтри сълзите си и възторжено каза:
– Искам, много искам, мамо!