Наталия имаше три по-малки сестри. Много ги обичаше и се грижеше за тях.

Скоро се запозна с младеж и силно се влюби в него. Всичко вървеше като по сценарий. Една неделя Наталия се ожени за своя любим.

Тя бе толкова щастлива и радостна. На Наталия ѝ се замая главата по време сватбеното тържество и за малко излезе навън да подиша чист въздух.

Долови мъжки гласове. Разбра, че съпругът ѝ и баща ѝ разговаряха в една от стаите. Прозорецът бе отворен и любопитството ѝ надделя. Тя леко се приближи и се заслуша в разговора им.

– … и моята беше бременна, – засмя се тъстът, – нямаше как, ожених се за нея. Знаеш ли колко съжалявам за това. Цял живот съм бил нещастен. Обичах Надежда и до сега я обичам, …. за това напълно те разбирам.

Младоженецът въздъхна:

– Поне на вас ви е ясно положението ….. Оказах се и аз като вас в същата ситуация …

– Едно момиче успя да разбие живота на двама различни „джентълмени“, – пошегува се тъстът.

И двамата мъже се засмяха.

Наталия си запуши ушите и избяга в градината. Тя стигна до едно дърво, обхвана ствола му, свлече се на колене и се разрида …. Изпадна в шок.

– А аз си мислех, че баща ми много обича мама, – хлипаше младата булка. – Смятах, че отношенията им са добри…. защо тогава е създал четири деца? …..Малката Нина е едва на 4 годинки…..

Наталия излезе на шосето и както си бе с бялата рокля хукна напред по него.

По средата на сватбата забелязаха, че булката е изчезнала. Започнаха да я търсят.

– Какви игрички ни играе тази лудетина, – сърдеше се баща ѝ.

– А може да е „сватбено отвличане“, – подхвърли някой от търсещите.

– И за какво им трябва една млада булка? – попита друг.

– За откуп, – обади се първият.

Къде ли не я търсеха, но не я откриха. Сватбеното тържество бе провалено.

На следващата вечер Наталия се прибра. Даде на съпруга си справка за аборт от клиниката, а на баща си ключа от колата. Събра си багажа и си тръгна.

На другия ден Наталия подаде молба за развод …

Котките и други млекопитаещи пренасят за холката децата си, които в този момент се успокояват и стават почти неподвижни.

Ефектът на умиротворението може да се постигне и при възрастни котки, ако се събере кожата на шията и я закрепите с обикновена канцеларски кламер.

Експериментът при мишките показва, че такова поведение се обуславя чисто физиологично. Животни, инжектирани с анестетик в шията, не снижават активността си при захват, тъй като сигналите на нервните окончания не достигат до церебелума.

Значението на този механизъм се състои в това, че децата не пречат на майката бързо да ги премести извън опасностите.

Учителката попита учениците си:

– Деца, можете ли да обясните думата летописец?

В класната стая настъпи тишина.

Изведнъж Васко скочи и бързо каза:

– Това означава, че лятото си е отишло.

– Как така? – недоумяваше учителката.

– Много е просто, – засмя се Васко – дори и вие не се досещате. Вижте, лятото са го отписали и то си е отишло…..

През годината хората харчат много тоалетна хартия, особено в големи семейства с много деца.

Но когато ролката свърши, често я хвърляме в боклука, като не позволяваме на въображение ни да се развихри. Оказва се, че те могат да принесат много по-голяма полза, отколкото сме предполагали.

Следващият път не изхвърляйте ролката от тоалетната хартия, а я изпробвайте за някоя от следните идеи.

Тъй като картонът се разгражда и се разлага във времето, такава ролка ще бъде отлично място за вашите разсад.

За да си направите кутия за моливи, трябва малко да се потрудете, но така ще използвате нещо, което сте направили с ръцете си.

Погрижете се за пернатите си приятели, правейки проста хранилка. Намажете рулото с фъстъчено масло или с нещо лепкаво, а след това го посипете със различни зрънца.

Петър изведнъж реши да отиде на риболов. Всъщност това бе кодовото название за среща с приятели на чашка. За да покаже, че нищо лошо не върши и е много загрижен за семейството си, той каза на жена си:

– Ще взема Станислав със себе си. Ще пошляпа във водата. Ще поиграе на чист въздух.

– Да не го изгубиш някъде, – тревожно го погледна жена му.

– Как ще го загубя, та той вече е голям, – засмя се Петър, като тайно намигна на сина си.

Докато Петър беше на реката, под сянката, където си пийваше с приятелите си, петгодишният Станислав бе оставен на свобода. Детето се къпеше, препичаше се и не усети кога изгоря на слънцето.

Когато Петър видя зачервеният гръб на сина си разбра, че е станала беля. Бързо взе момчето и го заведе в близката болница.

Там ги посрещна една възрастна медицинска сестра, на която всички викаха леля Мира.

– Май сте прекалили със слънцето, – каза им тя, – но аз имам чудодейно лекарство.

Медицинската сестра намаза с мехлем изгорелия гръб на Станислав и нещата се понаредиха.

По време на лечението медицинската сестра смъмри безотговорния баща:

– За децата си човек трябва да се грижи. Лятото настъпи, малките не мислят много за силното слънце и му се радват, но родителите, особено бащите трябва много да внимават.

Вечерта мъжът се върна със сина си в къщи. Застана пред жена си виновен и уплашен, а малчуганът бе намръщен и ядосан.

Жената попита:

– Какво се е случило?

Мъжът ѝ наведе глава и нищо не каза.

– Как какво? – свил устни, каза синът настървено. – Докато татко ловеше риба под сянката, лятото ми се нахвърли отгоре….