Децата имат странен начин на поведение, при който не спестяват истината.
Представете си парк, пейка, а на нея седи момченце. Изглежда много малко, но чете, нещо за …. „комтютри“.
Приближава една жена. Тя изпадна в умиление и започна някак угоднически:
– О, какво момченце, а какво правим тук? На колко си години?
– На четири.
– А какво четеш?
Детето мълчаливо показа списанието.
– Навярно вече на училище ходиш?
Малкото момче с леден тон каза:
– Жено, казах ви на чист български език, аз съм на четири години!

Казват, че той показвал пистолета на приятелите си и случайно стрелял. Куршумът попаднал в шията на Джина Лурдес. Момичето умряло в болницата.
Вече две години майката се срещала с убиеца на дъщеря си в съда. Преди едно от заседанията тя отишла до младият човек и го прегърнала. Всички наоколо останали изумени.
– В продължение на 20 години гледам човешки трагедии в тази зала, – казал съдията на окръжния съд на Маями Дейд Елън Сю Вензер, но никога не бих могъл да си представя, че майката на жертвата ще прегърне нейния убиец.
Тийнейджър, отговорен за смъртта на момичето шестнадесетгодишния Джордин Хоу бил потресен, когато майката на жертвата го прегърнала.
– Съжалявам, – казал той на жената, опитвайки да се справи със сълзите, които нахлули в очите му.
След жеста на прощение, майката на убитото момиче се съгласила да съдейства на Хоу да не бъде изпратен в затвора.
– Ние можем да помогнем на другите деца, – казала Гузман-Де Йесус на репортерите. – Освен това Хоу беше приятел на Джина и зная, че той не е искал да и стори зло.

Всеки път, когато чуя за извършен аборт косата ми настръхва. Плакала съм не един път за това, че ежедневно се извършва масови убийства на деца.
И това го правим ние, които се наричаме разумни същества. Тъжно е. И с колко много мъка е изпълнено всичко това?!
Говорих наскоро с едно момиче, което е направило 12 аборта. То с искрено удивление ме попита:
– Какво да правя като през цялото време все залитам?
Това са реални хора, а толкова безотговорни.
Никого не осъждам и самата аз не съм ангел, но ме боли, срамувам се за всички нас, които допускаме това да става…. Страшно и грозно… и ние го приемаме като нещо естествено.
Никой не иска да погледне на снимката абортираните деца. Неприятна гледка е….
Да в нашия свят все още има толкова много красиви и прекрасни неща, но те не струват нищо, ако скрием главата си в пясъка и не желаем да погледнем истината. В този свят има толкова много мръсотия, не говоря за боклука, който изхвърлямо в кошовете, а за душите ни….
Истината може да запази множество животи. И всеки спасен живот ще донесе частица светлина в този свят.
Погледнете и вижте, какво прави нашата безотговорност!

Веднъж попитали един демограф:
– Как се отнасяте към проблема със самотните майки?
– Това е въображаем проблем, – казал той, – защото самотните майки не съществуват. Щом жената има дете, тя не е самотна.
За майките е ясно, те ще има за кого да се грижат, което обуславя смисъла на живота им. Но какво да кажем за „самотните бащи“, които нито знаят, нито се интересуват от децата си?

Тръгна слух из гората, че след месец ще настъпи края на гората.
И …. започна се. Зверовете зарязаха делата си, не чистят домовете си, на лов не ходят.
Лисиците и вълците ходят гладни и не хранят децата си. А защо им е, нали скоро идва края на гората?
Катериците по същата причина не събират зимнина…..
Но мина месец, след него втори, а гората си стои такава, каквато си е.
Разбраха животните, че нищо няма да стане, но зимата е вече на прага. Искаха да намерят виновния, но къде да го търсят?
Трябваше някак си да се приготвят за зимата.
Така и настана края, не на гората, а на тези, които живееха в нея.