Бе обикновен делничен работен ден. Клиентите в магазина бяха много, тъй като бе разгара на сезона. Продавачката, младо 25 годишно момиче, бе работила 25 дни без почивка. Лицето ѝ беше доста изморено.
Сред посетителите на магазина тя забеляза един неугледно облечен мъж. Той се приближи и попита момичето:
– Интересувате ли се от машина за комбинирано хранене? Днес имах добър ден в продажбите, но тази ми остана и не искам да я връщам.
– Вижте, аз не съм наясно с тези неща. По-добре идете в търговския павилион, той е наблизо, там вероятно има хора осведомени по-добре от мен в тези неща.
Но мъжът беше много упорит и не искаше да ходи никъде. Той вежливо помоли:
– Извинете, а мога ли да оставя рекламни брошури за модела? Бързам, трябва да пътувам, разберете ме, аз не съм от тук.
– Добре, – влезе в положението му момичето, оставете ги тук на тази стойка на входа.
Приближи ги 55 годишна, добре запазена за възрастта си жена.
– Магазинът е чудесен, – започна тя да хвали наредбата и обслужването в сградата. – Аз живея  в едно село наблизо. Имам си прекрасно стопанство. Тази година имам невероятна реколта, а да знаете колко много малини изкарах. Следващият път непременно ще ви донеса. Много приятно ми беше във вашия магазин. Довиждане.
При входа жената забеляза рекламните брошури. Разгледа ги внимателно и се обърна към момичето:
– От къде имате такъв дефицитен товар, от половин година търся такова нещо. Какъв късмет само!
Момичето се зарадва за жената и ѝ каза:
– Там има телефони, а собственикът на хранилката скоро ще напусне града, за това побързайте!
Жената звънна и каза по телефона:
– Моля, оставете товара при момичето продавач, докато отида до село и си взема парите.
Продавачката нямаше нищо против, да помогне на тази добра жена.
След 20 минути се появи търговецът с хранилката си. Той беше притеснен и обясни набързо:
– Чакат ме, не мога дълго да остана. Разбирам, че жената може да се забави, но аз не мога да чакам повече.
Завъртя се няколко минути, с поглед насочен към пътя, от където предполагаше, че ще се появи възрастната жена. След това се усмихна и направи на момичето доста изгодно предложение:
– На вас ще я дам на занижена цена, а когато дойде жената можете да ѝ вземете и повече.
Момичето почна да се притеснява: „Кога ли ще се върне жената и дали трябва да взема тази машинария? Но тя ще звънне, на такива добри хора непременно трябва да се помага. Освен това, от цялата работа ще спечеля и малко пари“.
Момичето плати на търговеца.
Но и до ден днешен чака добрата жена от село да се завърне, за да вземе толкова необходимата ѝ машина.
Бъдете бдителни. Не давайте пари на непознати, колкото и приятни да ви изглеждат.

Летен горещ ден. На автобусната спирка всичко бе спокойно, защото хората успяха да се качат и автобуса потегли.
Отзад тичаше мъж и крещеше:
– Почакайте, моля ви!
Изминавайки 20 метра автобусът спря. Отварящите се шумно врати вдигнаха облак от прах.
В автобуса настана тишина. Хората поради жегата си мислеха за река или друго прохладно място. Бършеха потните си чела и се надяваха като тръгне колата, малко да подухне от раздвижениия въздух край нея.
Мъжът се вмъкна задъхан на задната платформа на автобуса. От вдигналия се праха силно кихна. И както си стоеше изведнъж неочаквано силно пръдна.
Стана му неудобно и той извърча от задната врата на автобуса. Колата тръгна.
Някой между пътниците недоволно промърмори:
– За това ли го чакахме?!

Веднъж една змия преследвала пеперуда. Тя я гонила ден и нощ. Страхът придавал на пеперудата сили и тя летяла все по-далече и по-далече. А змията била неуморна и пълзяла след нея.
На третия ден изтощената пеперуда почувствала, че повече не може да лети. Тя кацнала на едно цвете и казал на змията:
– Преди да ме убиеш, мога ли да ти задам три въпроса?
– Нямам навик да предоставям такава възможност на жертвите си, но нека да сметнем, че това е твоето предсмъртно желание. Можеш да питаш.
– Ти ядеш ли пеперуди?
– Не.
– Направила ли съм ти нещо лошо?
– Не.
– Тогава защо искаш да ме убиеш?
– Неприятно ми е, да те гледам, как пърхаш с криле!!!
Много често ние сме обидени на другите  и ги мразим. Желаем на ближния си зло и дори не се замисляме за това.
А често причината е в самите нас. Само трябва по-дълбоко да погледнем в сърцето си. И тогава ще видим завистта, която е една от главните причина за човешката омраза.

За да се отпусните вечер след работа ви е необходим удобен стол. Такъв, че да не ви се става от него.
На мен ми допадна стола люлка.
На него не бива да си почивате по средата на работния ден, защото рискувате да заспите.
Но вечерта ще ви дойде много добре. даже повече от чаша мляко и хубава книга.
Меката част на стола е направена от естествени памучни възглавници, които от вътре са натъпкани с вълна от Нова Зеландия.
Чудесна находка за студената зима!