Всеки в село познаваше Румен Разузнавача. Не че някога е бил разузнавач, но този му прякор точно пасваше на „дейността“ му. Още, когато бил млад търсел на работата лекото и на баницата мекото. Никой не го е виждал с мотика или лопата в ръка.

Остарял беше и малко се бе попрегърбил, но от старите си навици не се бе отказал. Сутрин рано или по мръкнало можеш да го засечеш, как с чувал под мишница отива да „разузнава“. Обере някоя чужда градина и хайде в неговия „склад“.

Тази година добре се беше наредил с боб, картофи, чушки, домати, ….. и то в доста голямо количество. Едва ли щеше да изяде всичкото, но търгуваше с откраднатите продукти и си докарваше по някой лев към пенсията.

Всички шушукаха зад гърба му. Хората разказваха весели и комични случки от неговото „разузнаване“.

Веднъж толкова се бе заплеснал да пълни чувала си с чушки от двора на комшийката, че не забеляза кога до него застана баба Кера.

По едно време я засече с периферното си зрение, но изобщо не се смути.

– Ти коя си? Какво правиш тук? – нагло попита Разузнавача.

– Ти ми кажи, какво правиш в моята градина? – сбърчи вежди баба Кера.

– Това си е моята градина ….., – продължи да се преструва Румен.

– Като грабна тоягата, ще разбереш набързо коя градина обираш, – възмутено извика баба Кера.

– Грешка ….извинявай ……обърках се …..а пък аз си мислех, – и Разузнавача заотстъпва с пълен чувал назад.

Баба Кера застана пред него с една голяма вършина в ръцете.

– Пипера, – кресна му тя, – изсипвай го и се махай, че здраво място няма да остане по теб. Крадец и разбойник …. – жената започна да се задъхва от ярост.

Румен изтърси чувала и заотстъпва назад, като си мърмореше под носа

– Грешка, сбърках …….нали не довиждам малко с очите …..

– Невидял! Неразбрал! – фучеше баба Кера. – Цяло село е пропищяло от тебе.

Нощта крачеше с бавни крачки, а мантията ѝ се разтилаше над всичко живо. Ставри гледаше притеснено Добромир.

– Вземи се в ръце, Добромире! – гласът на Ставри звучеше наставнически.

– Лесно ти е да го кажеш, – изпъшка Добромир. – Но при моето нещастие …..

– Нещастие ли? А какво значи да бъдеш щастлив? – подскочи Ставри, а после продължи по-спокойно. – Виждал съм бедни хора, но силни по дух. Нямат нищо, но са доволни. Щастието не е благоденствие, много пари и слава. То е доброта, любов, трудолюбие, телесно и душевно здраве. Твоята грешка може да стане съдбоносна, ако продължаваш да стоиш и чакаш. Бог ще ти прости, ако си усърден в любовта към другите.

– Тогава какво е нещастието според тебе? – с полуусмивка попита Добромир.

– Нещастието, – започна Ставри, – е преди всичко да обичаш  само себе си, да празнословиш, да злословиш, да завиждаш, да бъдеш насилник. Чуждия хляб също е нещастие.

– И какво да правя според теб? – безпомощно вдигна рамене Добромир.

– В момента се чувстваш безсилен да се справиш с нещата, а това не е нещастие. Сега е удобния момент да се бориш и да запазиш достойството си.

Очите на Добромир се насълзиха.

– В света няма ред, – каза Добромир. – Няма какво да обедини нещата. Ти говориш за щастие и нещастие, а какво е добро и какво зло? Защо една баба се мъчи на 70-80 години, а дете умира, без да е познало живота?

– Това само Бог знае, – кротко каза Ставри.

– Не, тук нещо не е наред, – изрази бурно несъгласието Добромир. – Всичко е смесено, а ние търсим равновесие, единство на душите, като в песен. Но всичко е ад. Защо ни е толкова трудно да го признаем?

– Добромире, плашиш ме! Любовта не е ад. – извика Ставри.

– А какво е тогава?

– Необикновено щастие!

Когатото видя присмехулния поглед на Добромир, Ставри добави:

– Говоря за любовта към жената, майката, Бога, ….

– И добротата ли? Несъпротивлението на злото?

– Това, което за мен е добро, – започна да обяснява Ставри, – за теб може да се окаже зло. Например, ти обичаш да пиеш вино и това ти доставя удоволствие, но на мен от виното ми става зле. В света, човеците гледат различно на злото и доброто.

– Е, какво излиза, че няма една истина? Истина, която е валидна за всички?

– Истината е една, тя идва от Бога, – каза Ставри. – Добре ще направиш, ако се молиш по-често, по-усърдно и с чисто сърце. Евангелието на любовта, което Христос възвести, ще победи. В това не бива да се съмняваш.

През 2007 г. маркетолози на една компания от град Розуел, занимаваща се с продажба на автомобили, измислили „блестящ“ рекламен трик.
Те решили да пуснат и разпространят по пощата 50 хиляди лотарийни билета, един от който ще донесе на собственика си 1000 долара.
Но в печатницата допуснали грешка и всичките билети се оказали печеливши.
Общата сума на печалбите възлизала на 50 милиона.
Автокомпанията не била в състояние да изплати дълга си и обещала срещу всеки печеливш билет, да даде подаръчен сертификат за пет долара.

Историята познава множество случаи, когато незначително изглеждаща граматична грешка, създава сериозни неприятности.

През 1631 г. В Англия била пусната Библия с грешка в седмата от 10-те заповеди.

Издателите пропуснали чатицата „не“ и заповедта призовавала – „прелюбодействай“.

Това издание на Библията, известно като „Библия на прелюбодейците“ била унищожена, а издателят бил глобен с 5500 щатски долара.

Иво мълчеше. Повъртя салфетката от масата в ръцете си и умоляващо заговори:

– Извинявай, Таня!

– За какво да те извинявам? – В гласа на Таня се усети огорчение и болка. – За това, че си имал извънбрачна връзка? Задето ме излъга? Ако не беше хванат щеше ли да си признаеш?

Иво мълчеше и приемаше укорите, той наистина бе срешил.

– Тя по-сексапилна ли е? Вероято е и по-млада, – нервно каза Таня.

– Моля те, Таня, ….

– Сигурно с нея е по-весело, отколкото със скучната ти съпруга, – Таня продължи със хапливите си забележки.

Иво не можеше да я успокои. Разбираше колко много я бе наранил. С думи нищо не можеше да направи.

– Предполагам не е първата, – стрелна го остро Таня. – Това сега е без значение.

– Беше първата, кълна се … и последната.

– Сигурно, – вдигна безразлично рамене Таня. – До тук, господине, бракът ни приключи.

– Мила, недей така ….

– Каква „мила“ съм ти аз?- почти изкрещя Таня. – Има две неща, които не мога да понасям и ти ги знаеш много добре. Едното е, на децата да им се случи нещо лошо, а другото да ми изневериш.

– Но, Таня, ….

– Не става въпрос за унижението, нито за болката, а това, че вече ти нямам доверие. Трудно ще ти повярвам за каквото и да е.

Гласът на Таня потрепера, тя се поколеба, но продължи:

– Казваш, че си искал да скъсаш със нея и това било за последно? Как мислиш, че се чувствам след всичко това? Благодарна за това, че си призна или сигурна, че няма да се повтори?

– Не, знам че много те нараних ….

– Дори не показа, че те е грижа за мен. Аз изобщоне съм те познавала добре. Мислех те за един, а излезе съвсем друг. Обичах те цели 15 години, а всъщност не съм знаела какъв си. Колко тъжно ….., но няма какво да ти кажа повече.

– Таня, не можем да заличим нашият щастлив брак от толкова години заради една …. грешка.

– Бракът ни изобщо не е бил добър, а щастието не е било истинско, лошото е, че едва сега го разбирам …..