Беше се появила странна обява: “ Продава се вила до морето, на три етажа, с басейн и градина на цена 1 долар“.
Беден човек бе разгърнал вестник оставен на масата отвън.
– Каква глупост! – изръмжа скитникът, след като прочете обявата във вестника и го хвърли.
Той тръгна около къщите да търси храна и отново видя на стената същата обява:“ Продава се вила до морето, на три етажа, с басейн и градина на цена 1 долар“.
– Това печатна грешка ли е? Но там беше във вестника, а сега и на стената?! – мърмореше си скитникът и продължи по-нататък.
Когато излезе на булеварда скитникът видя банер, на който пишеше: „Продава се вила до морето, на три етажа, с басейн и градина на цена 1 долар“.
Размишлявайки бедният човек реши, че това може да го напише само луд човек и реши да провери. Нямаше какво да губи, освен последния си долар в джоба.
Пристигна на адреса и видя същата къща от снимката. Плахо позвъни. Вратата му отвори красива жена.
– Извинете, – малко смутено каза скитникът, – аз …. по обявата. Това някаква шега ли е?
– Какво говорите, всичко е точно.
– Аз питах за цената на вилата обявена за 1 долар. Наистина ли е толкова? – скитникът недоверчиво погледна дамата.
– Да. 1 долар. Ако се интересувате от предложението, можете да огледате къщата.
Скитникът остана във възторг от видяното и даде последния си долар. Така станал собственик на луксозна вила.
Но все пак решил да разбере, защо на такава низка цена се продава тази имот.
– Извинете, но не разбирам, защо на такава цена продавате тази прекрасна вила.
Жената се засмя и каза:
– Според завещанието на моя мъж, аз трябва да продам нашата вилата и парите да приведа на сметката на неговата любовница. Не можех да не изпълня последната му воля. Обявата виси вече половин година, но вие сте единствения, който откликна на нея. Желая ви всичко хубаво и успех.
И жената си тръгна.
На всеки се дава шанс! Само трябва да се повярва, че невъзможното е възможно.

Поредният продукт на известната немска компания, специализирана в производството на оригинални мебели за дома и градината, предизвиква възторг със своята лекота и „въздушност“. „Плаващата“ гостна е набор от висящи меки мебели, които създават очарователна романтична атмосфера в стаята.
Световноизвестната немска фирма DeDon въведе първата в света „плаваща“ гостна, основната черта на която са „овесения“ дизайн с удобни столове и мека мебел. Стилният комплект от предмети на интериора е резултат от плодотворното сътрудничество между компанията и дизайнер Daniel Pouzet. Елегантна мебел във формата на оригинална люлка ще помогне за създаването на лека и наистина вълшебна обстановка.
Основната идея, от която се е ръководил Pouzet, в развитието на необичайни дизайн на столовете и канапета, е да се осигури на статични материали, като например дървото, повече динамика. По този начин, дизайнерът е дал лекота на доста големи елементи от интериора. Благодарение на ярките нюанси на тапицерията на стилни кресла и дивани, те изглеждат точно като висящи въздушни облаци.

Ако все още смятате, че математиката и градината са неща, които нямат нищо общо, вие грешите.
В момента учените разработват математически модел, който ще открива генетичен материал, който може да подобри устойчивостта на хранителни култури към измененията на климата.
Суша, вредители и болести могат да попречат при прибиране на реколтата и подкопават глобалната продоволствена сигурност.
На среща в Мароко водещи математици и биолози са обсъдили възможността за използване на приложната математика, за да се ускори търсенето на начини за създаване на растения, които са устойчиви на изменението на климата и въздействието на вредители.
Изследователите се надяват, че техните математически модели ще ускорят процеса на идентификация в културите  на определени черти, като например сухоустойчивост при растенията, за да се премахнат атмосферните влияния. Експертите смятат, че в бъдеще проблема с недостига на вода в някои земеделска земя ще стане още по-остър.
В момента около 40% от земята, подходяща за отглеждане на култури е засегната от суша. Използването на математически модели позволява на биолозите значително да намалят времето за отстраняване на климатичните влияния върху културите. В противен случай те ще трябва да направят огромно количество експерименти с „проба и грешка“.
В момента фокусът е върху подобряването на ечемика, пшеницата, боба, лещата и нахута.

Възрастна пълна жена с късо подстригана посребрена коса, гледаше съчувствено приятелката си. Слаба женица с изморени очи и втъкани бели нишки в някога непокорна буйна коса. Тя внимателно преглеждаше ръцете си, отскубваше нещо от тях и раздразнено го хвърляше на земята.

Край тях мина закръглена жена, все още млада и жизнена, и весело ги поздрави:

– Здравейте! Какво  е станало? – попита тя, усетила напрежението излъчващо се от двете приятелки.

Пълната вдигна очи засмя се и каза:

– С Диди решихме да пооскубем големите тръни ей там. От тях нищо не се вижда към пътя. Но целите ни ръце станаха на таралежи от малките бодлички, които се набиха по ръцете ни, – и протегна дланите си, за да покаже множеството ранички и охлузвания, получени от борбата с високите , полуизсъхнали тръни.

Новодошлата обърна поглед към големия куп, образувал се от победените тръни. Похвали ги за добре свършената работа и предложи да помогне за очистването на заболите се по-дълбоко трънчета в ръцете им.

Диди се засмя, махна с ръка и шеговито каза:

– А сега чакаме да дойде една буря и силния вятър, да ги махне от тук, защото ако ги сложим в кошовете за боклук няма да ги изпразнят.

Жената с децата трепна, но поде шегата:

– Ей, не така! Снощи като затрещя и дърветата започнаха да се превиват, сякаш искаха да се скрият под земята, единствената ми мисъл беше за градината. Още не сме обрали всичко от двора. ….. А вие сега, какви ги говорите …….гледай ги ти, буря им се прищяло. По-добре запалете един огън и ги изгорете.

Едната от приятелките се засмя и каза:

– Че това гори ли? Само изглежда сухо, но още е живо, дори пламък няма да има, ще опуши всичко наоколо.

Едно от децата побутна майка си и плахо каза:

– Горкият Бог, като слуша молбите ни, как ще ги изпълни, като си противоречат?

Майката погали детето и тихо каза:

– Добре, че Бог не винаги изпълнява това, което искаме. Той знае кое е добро за нас.

Една млада и доста красива девойка отишла при един мъдрец и със сълзи на очи го попитала:
– Какво да правя? Винаги се старая, със всичките си сили добре да се отнасям към хората. Никого не обиждам. Помагам на всеки с каквото мога. И въпреки, че съм приветлива и мила, вместо благодарности и уважение получавам обидни думи и горчиви насмешки. Дори открито враждуват с мен. В нищо не съм виновна. Това е несправедливо и обидно до сълзи. Посъветвайте ме какво да правя.
– Мъдрецът погледнал красавицата и с усмивка казал:
– Свали всичките дрехи от себе си и така мини през града.
– Да не сте полудели! – възмутила се девойката. – В такъв вид всеки може да ме обезчести и кой знае какво може друго да направи с мен.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата огледало.
– Ето виждаш ли, – казал той, – ти се боиш да се появиш гола пред хората. Тогава защо ходиш навсякъде с разголена душа? Тя в теб е като отворен врата. Всеки, който не го мързи, ще влезе през нея. И ако види в твоите добродетели, като в огледало, отражението на безобразията на своите пороци, той ще се постарае да те наклевети, унизи и обиди. Никой няма смелост, да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочния човек враждува с праведника.
– Тогава какво да правя? – попитала девойката.
– Ела с мен. Ще ти покажа моята градина, – предложил старецът.
Когато отишли в градината, мъдрецът казал:
– Много години аз поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях. Но никога не забелязвах как се отварят пъпките на цветята въпреки, че после се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Сега  ти си подобна на тези цветове. Не бързай да разкриваш сърцето си пред хората. Погледни и виж, кой може да ти бъде приятел и да ти прави добро. Кой полива цвета с вода ии кой къса листата му, а след това ги тъпче с краката.
Т.е. не хвърляй напразно думите си на хора, които не могат да ги разберат и не желаят да оценят техния смисъл. Да хвъляш бисери на свинете е равносилно да говориш на хората недостъпни или неинтересни неща за тях. Не можеш да приобщиш към духовните цености, нечия душа, чийто ум не е готов да приеме истината и съзнателно я пренебрегва.