Директорът по управление на паричните средства в Bank Indonesia е заявил, че не иска да „доларизира“ икономиката и иска да запази суверенитета на рупията.
От 1 юли в Индонезия напълно е забранено използването на щатския долар и другите чуждестранни валути, в изпълнението на всички финансови транзакции в рамките на страната, е заявил директорът на Bank Indonesia Eco Yulianto.
„До сега много сделки са извършвани с използването на чуждестранна валута, което увеличава натиска върху валутния курс на индонезийската рупия“ – цитира изявлението на банкер вестник Jakarta Globe.
Бързото падане на курса на индонезийската рупия спрямо щатския долар до най-ниското ниво от началото на кризата през 1998 г., което е било 13 000 236 рупии за долар, в средата на март тази година я направило Индонезия най-малко успешния играч между националните валути на развиващите се страни в Азия. Все пак, в последните няколко дни, рупията е реабилитирана и се обменят 12 916 рупии за долар.
На заседание на руско-индонезийската комисията по икономическото сътрудничество, проведено в Казан, представители  на Индонезия са потвърдили готовността си да преминат при плащанията си с Русия в национални валути.
„Предложението за осъществяване на търговията с помощта на местните валути изглежда много интересно, защото Индонезия също се интересува от това как да намали зависимостта си от долара,“ – каза министър-координаторът по икономическите въпроси на Индонезия Софян Джалил.

Народът ликувайки, посрещна Исус, искайки земна звобода, земна власт, неговите лидери искаха да властват и да побеждават. И какво остана от това поколение? Какво стана с Римската империя? Какво въобще стана с тези, които имаха в ръцете си власт и мислеха, че никой няма да им я отнеме?
Нищо. Понякой гроб, а по-често голо поле.
А Христос? Той не изяви никаква сила и власт. Пред тълпата от неразбиращите Го, Той си остана непонятен за тях. Той можеше тази тълпа, която толкова тържествено го посрещна, да я направи силна, да вземе политическата власт, но Той се отказа от това. Остана безсилен, безпомощен, уязвим и свърши на кръста, с позорна смърт и присмехи на тези, чийто гробове не могат да се намерят.
Христос ни завеща живот. Той ни научи, че освен любовта и готовността да видим в ближния си най-доброто, няма друго ценно на земята. Научи ни, че човешкото достойнство е толкова велико, че Бог може да стане човек, без да унизи Себе Си. Той ни показа, че няма нищожни хора, че страданието не може да разруши човека, ако той умее да обича.
Само Бог може да запълни тези дълбини на човека, който са зейнали празни и с каквото и да опитаме да ги напълним, няма да успеем. Само Бог може да създаде хармония в човешкото общество.
На този ден си спомняме влизането на Господа в Ерусалим.
Колко е страшно като гледаме как хората среща Живия Бог идващ с любов и как те се отвръщат от него, защото не им е до любов, нямат готовност да живеят и умрат за любовта. Те предпочетоха, искаха, жадуваха за земното, за това загубиха всичко.
Други влязоха в Божия дом и сами станаха храм на Святия Дух.
Малцината, които чуха гласа на Господа, които избраха любовта и униженията, те получиха неизменното обещание на Христос изобилен живот.