Разказват, че един човек много често преглеждал колонката на некролозите в местния вестник.

За негова голяма изненада веднъж в списъка на скоро починалите, видял своето име. Първоначално той се посмял на тази ситуация, но скоро телефонът започнал непрекъснато да звъни. Шокираните му приятели и познати бързали да изкажат съболезнования на семейството му.

Накрая ядосан, човекът позвънил в редакцията на вестника и заявил:

– Независимо, че моето име е споменато в колонката за некролозите, аз нямам намерение да умирам.

Редакторът бил много смутен и дълго време се извинявал. Накрая доста развълнуван той казал:

– Не се притеснявайте, господине, ние всичко ще поправим. В утрешния брой на вестника вашето име ще фигурира в списъка на новородените…..

Може би тази история ви изглежда смешна, но от нея може да се извлече добър духовен урок.

Ние не можем да се родим отново за обновения живот в Христос, докато нашият стар човек не бъде разпънат на кръста и умре.

Библията ни разкрива една удивителна истина: „.. бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове … Бог … ни съживи заедно с Христос … Затова бъдете подражатели на Бога, като възлюбени деца“.

Един ден разхождайки се в родния си град Цвикау, Шуман седнал на една пейка и започнал да си подсвирква една от неговите мелодии.

– Вижте, господине, – възмутено казал човекът седнал на пейката до него. – Този мотив е от „Карнавал“ на нашия високоуважаем Робърт Шуман. Ако вие нямате слух и погрешно сте я възприели, то не я подсвирквайте …. подсвиркването ви ми лази по нервите.

Зимата е прекрасен сезон, въпреки че на повечето хора им е студено и нямат желание да покажат носа си навън,

Когато снегът падне, земята се превръща в невероятна снежна приказка, със едва доловими замъци, загадъчни фигури и тайнствени съкровища, само да имаш очи да ги съзреш.

Жалко е, че студат сковава мозъците ни и ние оставаме безчувствени и безучастни към тази бяла ферия, изпълнена с безмълвие и тишина.

Какквото и да си говорим, децата с най-голяма радост посрещат Снежко. Нищо, че студът щипе бузките им, инатливао зачервява нослетата им. Нищо не може да ги спре да се търкалят в снега, да се пързалят с шейни, да се замерят със снежни топки или да извайват незабравими снежи човеци, с усмивка от въгленчета, „зачервен“ нос от  морков, проскубана метла за ръка и пробита тенджера за калпак.

Въпреки студът, отвън не спираше детския смях, игри и забавления. Петър отвори вратата на балкона и пристъпи върху леката бяла пелена натрупала се през нощта. Вятърът засвири нежна снежна симфония, но от това му стана още по-студено и той сви глава зад високата яка на палтото си.

Едно от децата го забеляза и започна да вика отдолу:

– Чичко, пусни ни морковче за снежния човек, защото го изадохме.

Дружен смях заля групата от деца, зачервили бузкии и носове. Петър се засмя, а в сърцето му трепна нещо, далечно, забравено и потулене в детските му спомени.

Той бързо влезе обратно в стаята и се върна почти веднага. Замахна с ръка във въздуха. Радостен детски вик посрещна забилия се в снега червен морков.

След десетина минути отдолу се появи нов жител на квартала. Малък снежен господин с изкряща усмивка, черни топчести очи и голям червен нос.

Той беше интересен възрастен  господин. Бели коси обрамчваха лицето му, а мустаците му напук си бяха запазили тъмния цвят и ярко контрастираха върху бледото му лице.

Обикновенно правеше удобни апартаменти и привлекателни сгради.

Един ден се разхождах и реших да надникна в някоя от красивите му постройки. Влязох в една от тях. Той приближи и ме докосна.

…изведнъж усетих, че станах от неговата страна, просто като част от някаква игра. Така всеки, който докосвах ставаше негов.

Веднъж покани много хора на пиршество. Всеки докоснат от възрастният човек ставаше от неговия отбор и играеше за него.

Исках да се освободя от влиянието му. Колкото повече се опитвах да се откъсна от него, толкова повече някаква невидима примка ме стягаше и аз не можех да помръдна.

Осъзнах, макар и бавно, че единствения начин да се отърва от него беше, някой от моя отбор да ме докосне отново. Там, в предишния отбор, бях свободен и всички се чувствахме щастливи.

Толкова много исках да се завърна…… ще се намери ли смелчага между тях, който ще се престраши и ще ми помогне?

Често се случват парадокси от неразбиране. Задават се глупави въпроси, на който и сам човек би си отговорил, ако малко се замисли и вникне в нещата.
Един „любознателен“ господин попитал един свещеник:
– В края на краищата, кой е раждал децата в Стария завет, мъжа или жената?
Запитаният се усмихнал и успокоил господина:
– Не се затормозявайте със Стария завет! В Новия завет всичко е ясно, Мария е родила и без помощта на мъж. Така че спокойно може да спите.