Беше късен следобед. В църквата влезе добре облечен мъж и започна да се оглежда. Видя един мъж в работни дрехи и приближи към него:

– Извинете търся Иван Петров искам да се запозная с него.

– Аз съм, с какво мога да ви бъда полезен?

– Не вярвах във Бога, но търсех истината, – сподели мъжът. – Бог ме срещна, но чувствам, че нещо ми липсва. Може би имам таен грях, за който трябва да получа прощение. Това много ме измъчва.

– Вие вярвате ли в Бога? – попита Петров.

– Вярвам.

– Вярвате ли това, което е написано Божието Слово?

– Да. Вярвам.

– Покажете ми Библия си.

Мъжът с треперещи ръце извади своята Библия. Личеше, че е усърдно четена, на много места отделни пасажи бяха подчертани.

– Слушайте, – каза строго Петров, – ако бяхте мой син,  щях да ви напердаша. Вие не вярвате в Бога, нито в Неговото Слово.

– Но, как така…., – недоумяваше мъжът.

– Я отворете на Първо послание на Йоан, първа глава. Какво пише в седми стих?

Петров отвори Библията си на исканото място и бързо прочете:

– “ ……кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях“. Май това във вашата Библия го няма?!

Мъжът му показа, че точно този пасаж е подчертан в неговата Библия.

– Навярно там е изпусната думата „всеки“, – каза Петров.

– Не…., – изненадано разпери ръце мъжът.

– Тогава вие не вярвате, че Исус очиства“всеки“ грях?

Изведнъж мъжът се усмихна, той разбра какво Петров искаше да му каже. Да, той беше пропуснал именно тази дума.

– Много ви благодаря, – каза мъжът. – Не съм дошъл напразно при вас. Сега се чувствам напълно свободен.

Син обяснява на майка си за Петдесятница:

– Аз зная какво е станало на този ден!

– И какво се е случило? – попита майката.

– На този ден Бог е запалил лампи над главите на апостолите.

Как е постъпил Пабло Ескобар, когато дъщеря му поискала еднорог?

Колумбийския наркобарон Пабло Ескобар възпитавал своята дъщеря като принцеса.

Веднъж тя поискала еднорог.

Ескобар заповядал да доведат кон на главата, на който със скоби бил прикован рог, а на гърба – криле.

Впоследствие животното умряло от инфекция.

Преди много години имало един стар немски професор, чийто живот със своята красота и радост изумявал своите ученици.

Един от учениците му решил да разгадае тайната му  и за това се скрил в кабинета на професора, където възрастния човек прекарвал вечерно време.

Вече било късно, когато предавателят влязъл в стаята. Той бил много изморен, но седнал на стола си и един час чел от Библията. След това навел глава и се помолил, след което казал:

– Господи, Спасителю мой, отношенията ни помежду ни не са се изменили.

Да познаваш Господа, е най-голямото постижение в живота. Всеки вярваш  трябва да се стреми към това, така че „отношенията му с Господа да не се променят“.

Прекарване в молитва и лично изучаване на Библията с любов и благоговение има добри последствия, които Господ прави за нас реални.

Днес беше много важен ден, особено за Зоя. Тя бе решила за първи път да изпробва уменията си в правене сладкиш.

Смеси всички съставки. Изсипа сместа във тавата за печене и я сложи в печката.

След 40 минути от там се носеше много приятен аромат. Зоя взе нетърпеливо да наднича през стъклото на фурната.

Тя видя, че сладкиша се е надигнал добре и си каза:

– Прекрасен е. Сигурно е много вкусен. Какъв аромат има само. Сигурно вече е готов.

Зоя отвори фурната и извади тавата със сладкиша.

Майка ѝ тъкмо влизаше в стаята, когато Зоя я повика:

– Мамо, виж каква прелест съм изпекла. Ела да я опиташ.

Майката се усмихна на дъщеря си, взе вилицата и се насочи към печеното. Но……

– Зоя, сладкиша ти вътре е суров. Трябва да се пече още във фурната.

– Винаги избързвам, – сведе глава натъжена Зоя. – Като я погледнах, видя ми се готова.

– Всички сме нетърпеливи, – засмя се майка ѝ, – особено, когато очакваме отговор на молитвите си. Искаме бързи отговори, без да разбираме, че светкавичните отговори, могат да влошат понякога нещата.

Зоя въздъхна и погледна майка си.

– Мамо, какво да правя, за да не избързвам?

– Трябва често да си напомняме, че Бог действа на точното време. Нужно е просто да му се доверим. Той иска само най-доброто в живота ни и ни го е показвал не веднъж.

– Аз съм нетърпелива, – призна Зоя. – Но Бог не се ръководи от моите представи за време, за това пък Неговите планове за живота ми са съвършени.