Помня времето, когато моите връстници и малко по-големите се обръщаха към мен:
– Хей, момиче!
Но сега мъничетата, които едва са се научили да бърборят, ме сочат с пръст и викат:
– Баба, баба, ….
Никой по-добре от тях не може да определи възрастта ми.
Сега мога да чуя около себе си само учтивото:
– Госпожо!
И ето дойде съвсем друго време …..
В търговията и на други обществени места работят предимно млади момичета. И когато се обръщат към мен весело казват:
– Бабче, – но аз си мълча.
Една моя приятелка веднъж сподели, че след сладникавото „бабче“, тя също си замълчала, но душата ѝ протестирала:
– Аз не съм баба! Чесна дума, още се чувствам млада, повярвайте ми!!!

Днес знаем за света много повече от преди. Компютри и оптични кабели предават информацията във всяка точка на земята за съвсем кратко време.
В последно време са направени много повече научни открития, в сравнение с останалото време от съществуването на човечеството.
Въпреки това миналият век е белязан от най-страшните и жестоки войни в човешката история. Да не говорим за днес, когато има множество стълкновения, издеварелства над хора, ….
Но никога не сме били толкова далеч от решаването на най-главния въпрос.
В Библията се казва, че в света има два вида мъдрост. Първата е Божията мъдрост. Мъдрост, която съди всичко от гледна точка на вечността.
За тази мъдрост Писанието казва: „… мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна“.
Вторият вид мъдрост е „мъдростта на този свят.“ Тази мъдрост не допуска идеята Бога и Неговите морални принципи да влияят за решаването на човешките проблеми. Тя се стреми да реши всички проблеми на обществото, без Бога. И до какво ни доведе това?
Внимавай, коя мъдрост ще избереш!

ООН действа прекалено избирателно, което е недопустимо. Това е заявил 28-ми март на заседание на Съвета по сигурността постоянен представител на Израел в ООН Рон Просор.
Той е казал: „дошло е време Съвета  по сигурността да се откаже от мълчаливото игнориране на такива явления, като преследване и убийства на десетки милиони християни, кюрди, язиди, бахаи, евреи и другу меншества в арабските страни. Всичко това се случва в Близкия Изток, без никаква намеса, под носа на международната общност. А тя, повтарям, мълчи“.

Един ден кралят обещал, че ако му се роди наследник, присъдите на затворниците ще съкрати на половина.
След известно време наистина му се родил наследник и царят изпълнил обещанието си.
Тези, които трябвало да лежат 20 години, лежали 10. Осъдените на три години оставали в затвора година и половина.
Ами тези, които са осъдени до края на живота си?
Нима за тял кралското обещание не е важало? Как мислите колко време е трябвало да останат в затвора осъдените с доживотна присъда?
Не се отказвайте! Въпросът не е безмислен и има отговор.
Е, ако смятате, че тази задача няма отговор, погледнете по-надолу.
отговор: нед зерп „акдохзар“ ан таксуп иг ад авбярт етинедъсо.

Зимата си отиваше и отстъпваше място на пролетта. Вън снегът се топеше, а таралежчето седеше до леглото на мечето и го чакаше да се събуди.
– Какво правиш тук? – попипита мечето, когато отвори очи.
– Чакам да оздравееш, – отговори таралежчето.
– От колко време си тук? – попита мечето.
– Цяла зима, – каза таралежчето. – Когато чух, че си ял прекалено много сняг веднага дойдох.
– И цяла зима си седял до мен на този стол?
– Да, поих те с отвара от смърч и ти слагах на корема суха трева.
– Не си спомням, – смутено каза мечето.
– Как ще си спомниш?! – въздъхна тежко таралежчето. – Цяла зима бълнуваше, че си снежинка и аз се страхувах, че като дойде пролетта ще се разтопиш ……