Още по римско време Плиний и Диоскорид препоръчват корените на троскот за лечението на камъни в бъбреците.
По-късно, през 1597 година билкарят Джон Джерард пише, че корените на растението притежават очистителни свойства и помагат на страдащите от запек.
По време на кризата в началото на 20 век хората пекли корените на троскота като алтернатива на кафе и брашно.
Троскотът съдържа слузни вещества, сапонини, нишесте, захари и трицитин.
Билката понижава кръвното налягане, засилва сърдечните съкращения, забавяйки сърдечната дейност. Прилага се при запек, отоци, колит, високо кръвно налягане.
Троскотът се използва за пречистване на кръвта, при чернодробни заболявания, безплодие, ревматизъм, подагра, кашлица. Той е добро диуретично и слабително средство.
Троскотът е едно от най-ефикасните средства срещу камъни в бъбреците. Пие се под формата на чай.
За кратко време се получават отлични резултати, камъните или песъчинките бива изхвърлени. Чаят от троскот може да се приема и профилактично срещу камъни в бъбреците, но в по-малки количества. Троскотът има омекчително действие при стомашно-чревни заболявания.
За да си направите чай от троскот са необходими 2 супени лъжици от билката, които се варят в 500 мл вода за около 10 минути. Чаят се пие по 150 мл преди хранене, 4 пъти дневно.
Освен под формата на отвара, от троскот се извлича тинктура. Тинктурата се прави като корените от растението се накисват във вода. Вече готовата тинктура се приема от 3 до 6 мл три пъти дневно.
В народната медицина троскот се използва предимно като диуретично и слабително средство. Дуретичният ефект най-вероятно се дължи на увеличеното кръвоснабдяване на съдовете на бъбреците. Слабителният ефект на троскота може да е свързан с наличието на сапонини и слузни вещества в него.

Филмите ни карат да вярваме в напълно нереални неща. Не става въпрос за някакви фантастични събития, а за обикновенни неща от ежедневието. Така се пораждат и „правдоподобните“ митове.
Във филмите човек много лесно може да заспи за известно време с помощта на хлороформ.
В действителност, ще трябва още и спирт. Освен това, веществото трябва да се вдишва непрекъснато най-малко пет минути.
За да се продължи въздействието, е необходимо постоянно да се въвежда хлороформ у човек.
Когато се прави това е необходимо да се поддържа брадичката, в противен случай езикът ще блокира дихателните пътища.

Първата световна война, както е известно, е една от най-мащабните и кървави войни в историята на човечеството. По време на войната са убити много войници и още повече мирни жители. Във войната са участвали десетки страни, където настроението на обществото било нажежено до крайност.
Страните отивали една срещу друга, пропити с ненавист и омраза. Съседните страни се оказли от различни страни на барикадата. Цяла Европа се раздирала от военни конфликти. Това се отразило и на творчеството на художниците.
Картите представени тук са карикатури, по-скоро пропагандни изображения, които описват по раличен начин участващите страни в конфликта.
За изобразяването на една или друга страна, художниците са използвали различни понятия, поговорки, вицове, които се появили тогава сред народите.
Можем да кажем, че това е един необичаен вид символика и алегорични картини, които изобразяват не само на участниците в Първата световна война, но и изчерпателно разказват за всеки един от тях. Разбира се, тези идеи са чисто лични за конкретния художник
Така са видели войната илюстратори от различни страни. Сатиричното изображение е карикатурен образ на страните, които са се хванали една за друга на живота и смърт.
Днес, много от тези изображения не биха могли да се разберат, ако хората не са добре запознати с войната и събитията, които са се случили тогава.

Представете си, че вашият мозък е бетон, който след известно време ще се втвърди.
Понятие за „втвърдяване“  ще получите, като погледнете на болшинството 70-годишни старци, неспособни да усвоят таймера на микровълновата печка, възприемащи връждебно всичко ново, извършващи през годините еднотипни действие или възпроизвеждащи шаблонно мислене.
Тези „пътечки“ в главите им са се превърнали в дупки и тунели в скала и да „се пробие“ проход към следващата пещера е практически невъзможно.
Вашата задача е непрекъснато да разбърквате тази „мислителна смес“, не давайки ѝ възможност да се втвърди.
Когато се поотпуснем малко и започнем да използваме енграми, някаква част от мозъка ни се втвърдява, а ние дори не го забелязваме.

В дома на Петър и Мария растяха две малки деца, момче и момиче. Те бяха добри родители и им се искаше да ги възпитат правилно.

Днес времето беше дъждовно и децата тихо си играеха в стаята с играчките. Всяко от децата бе избрало и си играеше с играчката, която му харесваше най-много.

Скоро тишината бе нарушена.

– Дай ми това, – протегна ръце към играчката на сестра си Михаил.

– Няма, – Дора притисна играчката до гърдите си и даде гръб на брат си.

Обстановката беше напрегната. Ако оставеха децата сами да се разберат, щеше да се стигне до дърпане на коси и разменяне на удари.

Петър погледна дъщеря си и каза съвсем спокойно:

– Дора, ти доста си поигра с камиончето, сега можеш да го дадеш на Михаил да играе.

Момиченцето нацупи устни и погледна настрани недоволно.

Петър взе нежно Дора на ръце и побутна с ръка камиончето към сина си. След това се обърна към Дора и каза:

– Харесва ли ти, когато татко си поделя с теб сладоледа?

Момиченцето прегърна баща си, погледна го с широко отворени очи и каза:

– Да.

– Добре! Тогава подели играчката си с Михаил, а по-късно той ще я сподели с теб. Договорихме ли се? Можеш ли сега сама да му подадеш камиончето?

Дора взе играчката и внимателно я подаде на Михаил, който през цялото това време не помръдваше и стоеше с ококорени очи.

– Ти си умница, Дора, – каза Петър.

Дора наведе срамежливо глава надолу, а по бузите ѝ избиха издайнически червени петна.

Петър се обърна към сина си каза:

– Мишо, сега ти можеш да благодариш на сестра си.

По лицето на Михаил се разля щастлива усмивка. Той погледна сестра си и нежно ѝ каза:

– Благодаря.

Дора топло погледна брат си, а след това се обърна и се усмихна на баща си. Тя усети, че е направила нещо правилно и остана доволна от постъпката си.