Следите ли какво говорите в ежедневието си? Доста християни не го правят. Например, те вярват, че Бог им дава здраве и ги изцерява , но от устата им се чува следното:

– Непременно ще хвана този грип ….

– Всяка година по това време боледувам.

– Ще видите, че тази епидемия няма да ме подмине и ще се разболея.

Посетете ги след седмица и ще видите, че са се разболели така, както са казали. Опитайте се на такива хора да им кажете, че между думите и болестите съществува връзка, ще ви възприемат като луд.

Разбира се, ако те не са се задълбочили в Божието Слово и не знаят какво казва То по този повод, нямаше да знаят, че изказаното от тях има огромно значение и влияние върху живота им. Те биха видели, че думите им определят бъдещето им.

Ако сте ревностни християни и живеете според Словото, от собствен опит, ще знаете каква голяма сила имат вашите думи.

Светът около вас се движи в негативно направление. Подобно на буйна река той се стреми да ви увлече.

Да живееш с вяра и да говориш думи на вяра е все едно да плуваш срещу течението.

Това е възможно, но е огромна работа, която не можете да свършите само в почивните дни. Ако се отпуснеш малко, течението ще те отнесе надолу по реката.

Вземи решение да внимаваш какво говориш. Изпълни устата си с Божието Слово. Нека То да ти бъде страж.

И тогава това, което говорите ще ви помага, да се движите срещу течението.

В живота винаги има нещо страшно или тревожно, което се случва с други хора, с вашата страна, с приятелите ви и в живота ви.

Често това е много тежко. И ти съчувстваш и състрадаваш. Понякога и при теб има лоши моменти, но така е в света.

Това може изобщо да не се прекрати, но благоденствието няма да падне внезапно върху нас и там да си остане завинаги.

Разбирате ли какво искам да ви кажа? След време ние си спомняме доброто, а не лошото. Всичко страшно и ужасно преминава, а доброто се запазва в паметта ни и сияе като току що умит или полиран съд.

Ние би трябвало да живеем само с тези откъси от живота ни, а не с поредицата от беди, премеждия и незгоди

Важното е да сте доволни, радостни и щастливи, тогава за вас в живота ви няма да има нищо страшно.

Въздухът при различни температури може да се задържи различни количества пара. По време на охлаждането му, парата се кондензира във вода.

Температурата, при която това се случи, се нарича точката на оросяване.

Росата, която се вижда сутрин по тревата и цветята, мъглата, която се стеле над реката и се кълби над низините, възниква при хладна вечер или нощ от атмосферната влага. Колкото е по-голяма влажността на въздуха, толкова повече, при висока температура става кондензация. Даже в баня, където температурата е 80 ° С, стените стават мокри.

При повишаване на влажността в затвореното пространство 100% може да се получи кондензирана, течна вода при всяка температура.

За целта намерете естествена падина с диаметър около метър, а на дълбочина 50 см., обрасла с треви и ниски храсти. Ако нямате такова място наблизо, можете да изкопаете яма, а на дъното ѝ да нахвърляте свежа трева и скоро отрязани клонки.

Ямата покрийте с найлон, застъпвайки, краищата му с камъни. По средата на найлона поставете още един камък, а на дъното на ямата нека да има някакъв съд.

Почвата, колкото и суха да е, винаги съдържа погълната влага, а зелените растения интензивно изпаряват вода, даже при много сух климат.

Водната пара няма къде да отиде в затворено пространство. Тя бързо насища въздуха и започва да пада като капчици роса. Малките капчици се обединяват и попадат в съда.

Такъв „източник“ може да даде около половин литър вода. Не е много, но може да утоли жаждата на човек в критично положение.

Има и един „походен“ вариант, който не се нуждае от предварителна подготовка. Съберете няколко току що откъснати клони от дърво или храст. Поставете ги в найлонова торба и я завържете здраво. Отдолу окачете чаша, в която да се стича чистата вода.

В Чикаго се е състояла презентация на уникален куфар. Той може не само да се движи сам за сметка на вградения в конструкцията мотор, но може да превози на малко разстояние и собственика си.

На такъв куфар можеш бързо да се придвижиш до някой от терминалите на летището.

Създателите на куфара казват, че не са си поставили за цел, да накарат хората да станат по-мързеливи. Според тях това устройство не е за лентяи, а за тези, които ценят времето си и искат ефективно да го използват.

За сметка на вградения си мотор куфарът развива скорост 12 км/ч. В него е поставен и акумулатор, който ако е напълно зареден може да измине 12 километра.

Придвижване на такъв куфар могат да правят хора с тегло до 117 килограма.

Американски учени са установили, че домашните любимци защитават децата от различни заболявания.

Учените събрали група от 400 деца. На родителите им било поръчано да водят дневник за самочувствието на участващите в експеримента деца за дълъг период от време.

Експертите анализирали резултатите и заключили, че децата, в чийто семейства отглеждат домашни любимци, са по-малко податливи на заболявания на дихателните пътища.

Според учените, редовният контакт с домашните любимци подобрява имунната система на децата.