Наталия я придвижваха поетапно от Далечния север до М. Беше война. Навсякъде глад и страх.  Дългите етапи на прехвърляне застрашаваха всеки от затворниците със смърт.

Някъде по пътя Наталия бе заведена в някакъв лагер, в който на няколко дни се сменяше конвоя.

Наталия я изпратиха да мие пода в трапезарията. Зимата бе студена. На мръсния под водата много бързо замръзваше. А Наталия бе останала без сили от дългото пътуване. Освен това, тази работа я накараха да я върши през нощта.

Мие, търка, залива с вода, разбива леда и пак почва отново. Безсмислените действия се повтаряха, а умората я смачкваше. Обикновено Наталия не се предаваше лесно и издържаше на всичко, но това бе много повече …. Човек трудно би го понесъл, независимо дали е мъж или жена. Искаше ѝ се да зареве от безсилие и умора.

Изведнъж в столовата  влезе някакъв човек. Той беше от затворниците.

– От къде си? – попита я той.

– От Далечния север, – Наталия отговори тихо и уморено.

– Имаш ли пари и продукти за такъв страшен и дълъг път?

Наталия само поклати глава.

Мъжът излезе, а след това се върна и ѝ донесе възглавница, чувалче със захар и 100 рубли, това бе доста голяма сума за затворник.

Наталия недоумяваше: „И всичко това дава на мен, съвсем чужд човек?“

– Как се казвате? – попита Наталия – Като стигнем до мястото, ще пиша на мъжа ми и той ще ви върне „дълга“.

Мъжът срещу Наталия бе висок и слаб, но с весели и живи очи.

– Моето име  вие ще забравите през този дълъг път. Дори и да не го забравите и пишете на мъжа си. Ако ми “ върне дълга“, – засмя се затворникът, – то паричния превод няма да ме намери. Сега съм тук, а сутринта там. Всичко ще бъде напразно и безполезно.

– Но как така, – възмути се Наталия. – На кого да върна дълга? Аз не мога просто така да взема.

– Когато вече имате възможност, – обясни мъжът, – „върнете“ на този, който се нуждаеше, както вие сега. А той на свой ред ще даде на някой друг и т.н. …Благодарение на това издържаме, мило момиче. Така живеем.

Мъжът ѝ целуна ръка и си тръгна, завинаги.

Наталия така и не научи, кой беше този човек, но тя десетки пъти бе давала и ще продължава да дава, докато бъде жива.

Възглавницата е цяла и до днес, а захарта и парите ѝ спасиха живота в продължение почти на три месеца, докато я прехвърляха „поетапно“.

Опитвали ли сте някога да ядете пилешка супа, когато сте болен от грип или имате запушен нос? Не е много приятно нали? Независимо от това, колко сол или пипер сте прибавили в супата, ще имате усещане, че тя е смес от влажна кърпа и гореща вода.

Това става така, защото нашата способност да възприемаме вкуса включва в себе си и нашето обоняние.

Въпреки че на нашия език има множество нервни окончания, отговорни за усещането на пет вкуса, повечето „чисти“ вкусове оформят нашето възприятие съвсем различно.

Според количеството ядене, което попада в нашата уста, голяма порция от храната се превръща в лека микроскопична „мъгла“, попадаща в носа ни.

По такъв начин, всяка подправка и аромат, присъстващи в храната, стимулират нашите обонятелни рецептори, смесвайки възприятието с вкусовите усещания. Всичко това се обединява в кулинарен бунт на аромата и вкуса.

В продължение на много векове, семките от диня са били използвани в китайската народна медицина за лечение на камъни в бъбреците.

Те съдържат магнезий и калий, които са известни като много ефективни компоненти в лечението на заболяването.

Смелете 4 супени лъжици пресни семки от дини. След това ги сварете в 2 литра вода за 15 минути.

Динята е с ниско съдържание на калории и съдържа много минерали и витамини. За да подобрите здравето си, трябва редовно да я консумирате през лятото.

Най-добре е динята да се яде студена. Хубаво е да комбинирате сок от диня със сок от други плодове.

Може да използвате динята за приготвяне на десерти.

Не се изненадвайте как го е направил. Животното не е давало на мъжа да напусне острова.

В Западна Австралия бе спасен турист от Нова Зеландия, който две седмици не напуснал острова, заради крокодил, който го преследвала във водата.

Неволният новозеландски „робинзон“ спасил месен жител, който изследвал околността. Виждайки огън на острова, мъжът дошъл на него и намерил туриста.

На измъченият от жажда „робинзон“ мъжът предложил студена бира и след като туристът пийнал малко заспал. В такова състояние бил докаран на континента.

Новозеландецът признал, че се е страхувал за живота си, защото си мислел, че когато се опитате да отплава от брега, плаващ край него крокодил ще го нападне и изяде.

Местният жител потвърдил, че в околните води наистина живее голям крокодил, който той често наблюдавал в близост до брега.

Трябва да отбележим, че морският крокодил може да достигне 7 метра дължина и да тежи цял тон. Неговото местообитание е крайбрежието на Северна Австралия и острова Папуа – Нова Гвинея.

Често кучето хълца на възраст между 2 и 7 месеца, когато интензивно расте. Тогава възникват някои проблеми с диафрагмата.

За хълцането има още една причина. Кучето твърде лакомо поглъща храната. Заедно с храната поглъща въздух и стомахът се разширява.

Той притиска диафрагмата и тя на свой ред отговаря със съкращение.

За да се избегне това: дайте на кучето си да пие вода или хранете четириногия си приятел по-често, но с малки порции.