Бе прохладно. Вятърът леко полъхваше. Птиците весело пееха. Наблизо се чуваше тих приятен шум от плискаща се вода. Навярно бе някое малко поточе.
Росен седеше сам на хълма. Всичко около него бе спокойно и тихо, но умът му препускаше през задачите, които останаха недовършени.
Имаше и проблеми, които не можеше да реши. Да не говорим за нещата, които бе объркал и не бе в състояние да поправи.
Но как да спре този шум в главата си?
Росен си спомни как дядо му го учеше като малък:
– В тишината забелязваш какво Бог прави край теб. За това по-често излизай сред природата и остави притесненията си на Господа. Само така можеш да заглушиш шума в себе си и да освободиш място за Божия глас.
Младият мъж се усмихна, застана на колене и се започна …
– Боже притеснен съм. Объркан съм. Предавам Ти всички свои грижи и проблеми. Искам да чувам отново гласът Ти ….
Топлина се разля в тялото на Росен и той продължи възторжено:
– Славя Те и Ти се покланям. Благодаря, че действаш в живота ми и ме променяш …..
И тогава младият мъж дочу тих глас:
– Аз винаги Съм с теб …… Аз ще воювам за теб, бъди спокоен.
Топлото време се задържа, въпреки че сутрините бяха доста студени. Още не се бе разсъмнало, а водата в съдовете по двора имаше тънка ледена кора.
Слънцето яростно препичаше. На Иван устните му се бяха напукали.
Рангел отново роптаеше. Това се бе превърнало в негова привичка:
Сърцето на Стоян наблюдаваше своя стопанин много внимателно.