В големият град съседите дори не се познават. Понякога само се разминават и вяло, поради стар запазен навик се поздравяват.

Людмила скоро се нанесе в двустайния апартамент на един не многолюден блок, не че в него нямаше хора, а поради простата причина, че те само се разминаваха, дори без да се поздравяват. Не се интересуваха един от друг. Дори някой да умреше от тях, другите нямаше да разберат, докато не се разнесе зловонната миризма от апартамента му.

Людмила имаше три деца и ежедневието ѝ бе запълнено до секунда, но тя обичаше да общува с хората и се стараеше да им помогне с каквото може.

До нея живееше възрастна жена. За нея казваха:

– Те е много ексцентричен човек. Живее сама, не общува с другите от блока и в дома си не пуска никого.

Людмила си помисли: „Тази жена навярно има нужда от помощ, но не знае към кого да се обърне“.

Тя няколко пъти се опита да заговори възрастната жена:

– Здравейте! Ако имате нужда от помощ бих могла да ви помогна.

Но старицата се свиваше и отказваше всякакъв контакт.

Людмила не се отказваше лесно особено, когато нещата не вървяха. Тя чувстваше, че тази жена се нуждае от помощ, а тук никой не ѝ обръща внимание. Людмила продължи да я поздравява и да ѝ предлага помощта си.

Най-накрая възрастната жена ѝ се довери, дори ѝ отвори вратата на апартамента си.

Когато младата жена влезе в него, разбра защо тази старица се държи така странно. Това, което видя се оказа много по-лошо от това, което очакваше.

Подът бе покрит със доста голям слой мръсотия. Дрехите бяха стари, а мебелите напукани. В кухнята почти нямаше храна.

И Людмила се хвана за работа. За няколко дена почисти апартамента. Изхвърли старите мебели и ги замени с запазени, които ѝ отстъпиха приятели и познати, когато им разказа историята на баба Мина. Превърна жилището в място, подходящо за живеене.

Изведнъж всичко се промени за старата жена, не само леглото, мебелите и всичко останало в апартамента. Тя вече имаше нови приятели, които често я посещаваха, готвеха ѝ и се грижена за нея.

Не е вярно, че хората в града, не се обичат и не желаят да общуват един със друг, просто им трябва повод, за да покажат добротата си.

Малка част от шизофрениците са гении.

Такъв е бил и Джон Форбс Неш- младши. Той е известен американски математик, който е работил в областта на теорията на игрите и диференциална геометрия.

Получава Нобелова награда по икономика през 1994 г.

Става популярен благодарение на филма „Игрите на разума“, който отразява живота му.

Интересното е, че Джон Неш можел да контролира симптомите на заболяването си до някаква степен и се научил да не обръщал внимание на проявленията на болестта си. Първоначално лекарите смятали това за подобрение.

Загинал при автомобилна катастрофа през май 2015 г.

В един малък град живееше Стоил. Ти беше вече на 16 години. Още от детството му в семейството му бе неспокойно. Баща му и майка му отдавна се бяха разделили. Дядо му бе починал. За последните три години Стоил трябваше да смени трина втори бащи.

Майка му вечно беше изнервена. Губеше се от сутрин до вечер на работа. От нея Стоил не бе чул нито една добра дума. Имаше само един човек, които истински го обичаше. Това бе неговата мила и добра баба.

Той почти всеки ден разговаряше с нея преди да заспи. Малко бяха дните, когато това не ставаше. Те нямаха тайни помежду си. Баба и внук бяха като едно.

Първата любов, синини, загуба, всяко малко нещо бе известно на баба му. А тя ревностно пазеше неговите тайни, беше същинска Швейцарска банка, която пази в тайна влоговете на клиентите.

Майка му често завиждаше:

– Пак ли интимничите с баба си? Ти се разбираш повече с нея, отколкото с мен.

Така бяха изминали 16 години….

Стоил излезе на двора да разходи кучето. Седна на пейката и забеляза, че до него седи възрастна жена с куфар. Той нямаше да ѝ обърне внимание, но жената много внимателно го разглеждаше.

„Какво се е вторачила тази бабичка в мен, – помисли си Стоил“.

Той се почувства неудобно, под изследващия го поглед на възрастната жена и попита:

– Бабичко, искате ли нещо?

Тя не отговори нищо, а позвъня на мобилния си телефон.

Изведнъж иззвъня и телефона на Стоил, беше неговата мила баба.

– Здравей Стоиле, здравей мой мъничък.

Младежът бе шокиран. Той се взря в непознатите очи, махна телефона от ухото си и извика:

– Бабо!

След това се хвърли на врата на възрастната жена, която седеше на пейката. и потъна в прегръдката ѝ

До този ден той нито веднъж не бе виждал любимата си баба. През всичките тези години тя бе някъде в друга страна, изкарваше пари с които помагаше на майка му, но всяка вечер, тя звънеше на внука си, за да научи как е минал денят му …

Депресивните симптоми при жените по време и след бременността са свързани с намаляване на дебелината на кората на главния мозък, това е външният слой, който е отговорен за сложните мисловни процеси и поведението.

Оказва се, че настроението на майката може да повлияе на развитието на мозъка на нероденото дете.

Според експерти, около 18% от бременните жени изпитват симптоми на депресия. Тези симптоми се запазват при някои жените и след раждането.

Жените с по-високи депресивни симптоми имат деца с много тънки,  предни и високи корови области, участващи в изпълнението на задачи, свързани с контрола и вниманието.

При майки с дълбоки депресивни проявления се раждат деца с аномалии в структурата на бялото мозъчно вещество в челната област.

В бъдеще такива аномалии оказват влияние на обучаемостта на детето и предизвикват различни разтройства в поведението му.

Хората с висок ръст винаги са привличали вниманието на другите. През Средновековието гигантите са били изгаряни заедно с вещиците. Смятало се, че твърде високия ръст, говори за наличие на дяволска кръв.

През XIX века ненормалните размери започнали да предизвикат медицински интерес. Учените открили тайната на гигантите – хипертрофия на хипофизната жлеза, води до излишък на растежен хормон, който причинява непрекъснато растене на тялото на височина.

Ето един от най-известните гиганти в световната история, който е могъл да се превърне в баскетболна легенда. Робърт Уодлоу е бил висок два метра и 72 сантиметра.

Хипофизната хипертрофия причинила ненормално високи нива на човешкия растежен хормон в тялото Робърт. „Гиганта от Илинойс“ израснал почти три метра, а за да не го духне вятърът по пътя натрупал 221 кг.

Излишъкът на хормонът бил толкова голям, че тялото на Робърт продължило да расте даже след фиксирана смърт на мозъка му.