Днес денят бе горещ. Силвия отведе децата си в близката сладкарница, за да ги почерпи по един сладолед.

След като избраха вида на сладоледа, трябваше да чакат пет минути на опашка.

Най-накрая едно 17 годишно момиче ги обслужи. Тя попита децата:
– Какъв сладолед желаете?

А след това на всяко дете даде сладоледа в ръката му, но нито едно от тях не я погледна, нито ѝ благодари.

Странно, някои неща се приемат за даденост.

Силвия преброи до десет, но децата излязоха със сладоледите навън, сякаш нищо не се бе случило.

Силвия ги настигна на улицата, взе сладоледите им и ги хвърли в кошчето за боклук.

Децата се развикаха:

– Мамо, какво направи?!

– Сладоледите бяха толкова хубави и вкусни.

– Защо ги хвърли в кошчето за боклук?

Тихо и спокойно Силвия им обясни:

– В един прекрасен ден, ако ви провърви, можете да работите като това младо момиче. Надявам се ако стане някой от вас сервитьор, хората да ви забелязват, да ви гледат в очите и да ви благодарят. В това се заключава елементарното човешко отношение към тези, които те обслужват.

Това се казва майка. Не веднъж съм била свидетел на грубо и арогантно отношение, особено към сервитьорите.

Навярно това е било шок за децата, но те за дълго ще запомнят този урок.

Някои риби са се адаптирали към движение по сушата. Например, кални джъмпери и кларевиете сомове го правят с помощта на развити гръдни перки и избутване на задната част на тялото.

Джъмперите по време на приливите дори пълзя по мангровите гори.

Но най-съвършен механизъм за „ходене“, включително и върху вертикални повърхности, е наблюдаван в Тайланд във вид, известен като пещерен ангел.

Неговият тазов пояс се съединява гръбначните хипертрофирали ребра на седмия прешлен, което дава възможност на ангела да се движи с диагонална походка, като някои четириноги и се изкачва на стената на пещерата, придържайки се с особени куки, намиращи се на перките му.

Всяка бруталност отстъпва пред майчината любов.

Във влака седеше момче с много важен и сериозен вид. Той бе облечен във военна униформа. Явно учеше във военно училище. А там има строга дисциплина, чужд град, без мама и баба.

Навярно сте чували мотото: „Душата на Бога, сърцето на дамата, живота на главата на държавата, а честа на никого“.

Момчето се прибираше през почивните дни. Докато пътуваше, чете книга, купи си чай.

Позвъни на свой приятел, вероятно негов съученик:

– Да знаеш какво стана в час по математика?!

– И аз я оплесках вчера. Двамата не сме се славили с добри резултати по математика….

След това момчето позвъни на майка си. То говореше много тихо. А накрая я попита:

– Мамо, какво си приготвила за вечеря?

Момчета изслуша отговора, обърна се към прозореца и с обида в гласа каза:

– Мамо, но нали те помолих … Казах ти да приготвиш месо ….

Мъж се прибира в къщи, наистина.

Мъртва зона, която съществува в Мексиканския залив непрекъснато се разраства, днес може да достигне територия, съответстваща на целия щат – повече от 5900 квадратни мили.

Мъртвата зона се е появила в резултат на селскостопански отпадъци изхвърлени във водите на залива. Фосфорът и азотът от тора на животинските отпадъци лишават морето от кислород. В резултат на това животни и растения умират от задушаване.

Мексиканския залив е известен с голямото си разнообразие на живот. В него съществуват много видове, които се използват за търговски и развлекателни цели.

Мъртвите зони представляват реална заплаха за рибовъдството и общностите, които зависят от тях. Трябва сериозно да се работи за намаляване на тази опасност.

След триумфалното представяне на Хайфец в Лондон, при него в гримьорната отишъл Бернад Шоу и със сериозен вид посъветвал младия артист:

– На този свят няма нищо съвършенно. Вашето свирене е много опасно. То може да предизвика завистта на боговете.

Съветвам ви всяка вечер преди да си легнете да изсвирите най-малко една фалшива нота. Така ще приличате на обикновен смъртен.