На децата в неделното училище им раздадоха листчета, на които пишеше как Бог ги възприема: обичани, изкупени, простени,скъпоценни и т.н. Всяко прочетено листче предизвикваше радост.

Разочаровано бе едно единствено дете. На неговото листче бе написано „осиновен“.

– Не искам това листче, – мърмореше огорчено едно дребно момченце. – Защо ми се падна това. Не го искам. Дайте ми друго.

– Но да си осиновен е най-хубавото определение, защото то включва всички останали.

Осиновяването е съзнателен избор. Чрез него някой става част от семейството ти. То създава една нова връзка. Осиновеното дете получава всички права, които имат биологичните деца.

Ние християните сме осиновени от Бога и сме станали част от Неговото семейство. Бог е станал наш Баща. Той ни обича, пази и приема.

Носим Неговото име и за нас на небето е приготвен дом. Бог ни е избрал. Неговата бащина любов няма граници.

Един човек имал поле, което поради своята небрежност запустяло и обрасло с трева и тръни. Веднъж той решил да използва това поле, за това казал на сина си:

– Иди и очисти принадлежащото ни поле.

Синът отишъл. Когато видял полето покрито с множество плевели и тръни, паднал духом и си казал:

– Кога ще изкореня всичко това? Как ще очистя тази земя?

С тези думи той легнал на земята и заспал. Така той правел няколко дни.

Накрая бащата дошъл да види какво е направил сина и установил, че наследникът му дори не е започнал.

– Защо до сега нищо не си направил? – попитал той сина си.

Младежът отговорил:

– Дадох и щях да започна работа, но като видях колко много трева и тръни има, се обезкуражих, и друго нищо друго не ми оставаше освен да легна и да заспя.

Тогава бащата предложил:

– Сине, отделяй всеки ден такова пространство, което заемаш, когато лежиш и го почиствай. Така работата ти ще потръгне и ти няма да се отчайваш.

Синът послушал баща си и за кратко време полето било очистено и обработено.

Така прави и ти, труди се постоянно, макар и малко, и няма да се отчаеш. Бог чрез своята благодат ще възстанови всичко.

В началото на септември Дончо прекара известно време във вилата си в планината. Тъкмо бяха узрели боровинките. Той реши да си набере една кошница от тях и да си свари конфитюр.

Дончо тръгна по пътечката и започна да е взира внимателно надолу, за да търси дребните плодове. Имаше много от тях и той бързо напълни кошницата, след това се отправи към вилата си.

На връщане забеляза колко много боровинки е пропусна:

– Я гледай колко много има тук, а аз не съм ги видял, макар че се взирах толкова много. Така се случва понякога и с нас в живота. Само, когато се спрем за момент, можем да видим и да се насладим на Божиите благословения, а след това отново се впускаме в забързаното ежедневие.

Дончо въздъхна дълбоко и се огледа наоколо:

– Само, когато спрем за малко, ти Господи отваряш широко очите ни. И едва тогава забелязваме много повече са знаците на Твоята любов и грижа за нас. Както си помисля само, колко слепи сме били за всичко това.

Тишината и спокойствието в гората разкриваха още по-ярко красотите наоколо пред Дончо.

– Напрегнатият живот ни пречи да видим, колко много Бог ни обича, но ако спрем за малко и отделим време за Него, Той ни открива неизменно повече от това, което очакваме да видим, – каза си Дончо. – Господи, дръж ме по-близо до себе си дори, когато не съм способен да видя твоите благословения…..

Пепи е мини дакел. Тя е вече на 14 години и е сляпа, но за изненада на стопанина си Георги, тя продължава да прави всичко, което пожелае.

Понякога тя се блъска в предметите, но щом Георги я повика по име тя веднага идва. И наистина, когато чуе името си, наостря уши, извърта глава и тръгва към стопанина си. Тя разпознава гласа му и тръгва на там, от където го чува, защото вярва, че той правилно ще я упъти, да стигне на нужното място.

Колко често следваме Божия глас? Напрегнатото ежедневие заглушава ли го?

Опитваме се да чуем Бога, когато сме объркани и Го следваме. Вярно е , че не проявяваме покорството на гореописания дакел и все пак се стремим да чуем гласа на Господа и да следваме Неговото водителство.

Нека Бог отвори ушите ни, за да чуваме ясно Неговия глас и да Го следваме, където и да ни води.

Да обичате е изтощително. Това  си е работа.

Повечето хора не разбират, че тяхното физическо състояние оказва силно влияние на техните взаимоотношения с околните и способността да обичаме.

Всяко действие на обич, отнема физическа енергия. Например за да изслушаш някого, поставяш нуждите на този човек пред твоите.

Опитвали ли сте да проявите заинтересованост към собственото си дете, когато се връщате уморен от работа? На вас ви е трудно дори да го изслушате, защото нямате сили за това.

Какво става със вашите взаимоотношения с околните, когато сте изтощени? Малките проблеми стават големи.

Какви навици трябва да практикуваме, за да се освежаваме?

На първо място трябва да имаме нужната почивка. За това Бог я е поставил между 10-те Божии заповеди.

Балансирано хранене. Изборът на плодове, зеленчуци и каква да е храна е много важно за организма и физическото му състояние.

Редовни упражнения. Нашите тела се нуждаят от активност. Едно време не се е изисквало повече движение, защото хората са ходели много и са извършвали често физическа работа.

Но днес, при нашия заседнал живот имаме само два избора: умора или спортуване. Изберете второто, за да бъдете пълноценни.