Досьо и Милен бяха големи приятели. Запознаха се в църквата, след едно богослужение.  Досьо бе започнал да посещава местния храм няколко месеца преди Милен.

Макар и младежи, те разсъждаваха доста мъдро.

Днес разговорът им тръгна от разбирането на поста.

– Винаги  съм разбирал постът като време, в което трябва да жертвам нещо и то не какво да е, а нещо, без което не мога и ме отдалечава от Бога, – каза Милен.

– Знаеш ли, че с течение на времето тази мотивация у мен отслабваше все повече и повече?! – констатира Досьо. – Дори стигнах до там да питам: „Защо всъщност трябва да спазвам всичко това? Исус радва ли се, когато си поставям, тези ограничение?“

– Той те обича толкова много, – отговори Милен.

– Чувствах се объркан и разколебан, – въздъхна тъжно Досьо. – Трябваше или да продължа да жертвам по този начин или да се откажа. Поисках да дам на Бога нещо, което е ценно в живота ми. Дълго мислех и накрая открих, че това е времето.

– Вярно е, – съгласи се Милен, – няма ден, в който да мога да си отдъхна от ангажименти.

– Всеки ден посвещавам на Бога един час, – каза Досьо, – защото осъзнавам, че цялото  ми време Му принадлежи. В този час се моля, чета Библията и помагам на нуждаещите се.

– Когато правя това, – засмя се Милен, – чувствам се по-силен и щастлив. – Усещам, че съм по-близо до Бога, дори много по-близо, от когато и да било. Не съм лишен от нищо.

– Всъщност, – запристъпя от крак на крак Досьо, – най-пълноценното време за мен е това, което прекарваме в Божието присъствие.

– Така е, – съгласи се Милен, – една от най-ценните  жертви за Бога е моето време.

Смирението, изповедта и покаянието са жизнено свързани. Без смирение, не е възможно да имаме искрена изповед. И без покаяние, смирението и признанието за грях са напразни.

Бях всичко друго, но не и постоянна. Можех в даден ден да бъда във възход, а на следващия ставах унила. Но, слава на Бога, аз мога и да не завися от човешката си природа.

Вътре в мен живее Исус Христос, а той е същият вчера, днес и завинаги.

Исус не се мени. Той не променя решенията си всеки ден. Христос е постоянен и ако Му позволите, ще ви помогне и вие да станете такива.

Повечето вярващи не го правят. Ето защо има толкова много „провали във вярата“.

Днес те стоят в Божието Слово, а утре не.

Всичко, което трябва да направим е да „пребиваваме“ в Него. Исус каза, че ако пребъдваме в Неговото Слово, тогава ние ще бъдем истински Негови ученици. А ако пребъдваме, тогава ще познаем истината и тя ще ни направи свободни.

Вземете решение да бъдете постоянни. Не се опитвайте днес да градите върху това, което сте научили от Библията вчера.  Разчитайте на това, което сте научили от Библията днес.

Започнете денят с Божието Слово, останете в Словото през целия ден, а след това завърши деня с Него. Събудете се на другия ден и направете същото.

Не бъдете променливи, защото в постоянството има сила.

Ако изцяло не съм се предала в Исусовите ръце, аз ще пазя служението си, ще ценя времето, което отдавам на Бога.

Павел казва, че животът му е необходим, за да изпълни повереното му служение. На него му е било безразлично всичко друго освен основната цел. Да извърши служението, което е приел.

Делата ни могат да ни попречат да се покорим на Бога. Защото като правя нещо за Бога си казвам: „Помисли си, колко добре можеш да направиш това, ако се заемеш с него“.

В този случай Исус не ни казва къде да отидем, решава не Той, а ние, чудейки се къде ще има по-голяма полза от нас.

Не е нужно да се тревожим, къде да се внедрим най-добре, достатъчно е да осъзнаем, че не принадлежим на себе си, а на Бога.