Убежището е безопасно място, където никой не може да ни навреди. Твърдината или крепостта е укрепена стена, която почти не може да се превземе с обичайни средства.

Мартин Лютер е написал прекрасен химн:

„Нашата твърдина е вечния Бог,
Той е сила и защита.
От беди ще ни помогне да се измъкнем,
в Него е животът ни скрит“.

Колко прекрасно е казано в химна за Божията сила и надеждната защита, която Той ни предоставя.

Грижи ли се Бог за нас със теб? Можем ли винаги да се обръщаме към Него с упование и вяра, когато са ни обхванали голяма скръб и са ни притиснали изпитания? Да, винаги и на всяко място!

Какви доказателства за неговата любов още са ни нужни? Той изпрати Своя Син Исус Христос, за да умре за нас.

В съвременното общество критичните дни на жените остават тема табу и не могат да се явяват причина, за да се правят отстъпки по това време в работата.

Въпреки това някои британски компании възнамеряват да въведат нови правила, според които жена може да ползва почивка в първите дни на цикъла си. Може би това наистина е необходимо на работещите жени.

Трудно е да си представим, че шеф и то мъж ще реши да приложи такива правила, за да „се приспособи към естествения цикъл на работниците си“.

Такава идея за първи път е реализирана в малката фирма Coexist в Бристол, където на 7 мъже сътрудници се падат 17 жени колежки.

Единствената международна компания, която позволява на работничките си да почиват във връзка с началото на критичните им дни е Nike.

Такава политика във работата се наблюдава във Филипините, Япония, Тайван, Корея и някои части на Китай.

Привържениците на подобни правила отстояват нововъведението, защото реалният физически дискомфорт пречи на жените да работят добре. За беда мъжете не могат да разберат това. Особено това се отнася за жените, които изпитват силни спазми или болка в резултат на ендометриоза или други патологични състояния.

Bex Baxter собственикът на фирмата Coexist  в Бристол смята, че такава отпуска за жените, ще бъде от полза за бизнеса, а самата тема за това им състояние, трябва да престане да бъде табу.

Близо до училището живееше стара изгърбена жена. Викаха ѝ баба Мара. На колко години беше никой не знаеше.

Край нея често минаваха ученици от училището. Сред тях бе и Марко. Голям присмехулник и пакостник беше. Често го наказваха за белите, които вършеше, но това изобщо не му въздействаше.

Срещнеше ли баба Мара все и се присмиваше. Веднъж сръчка приятеля си Иван:

– Виж я само каква е, – Марко се кикотеше и я сочеше с пръст, – със своите галоши прилича на въпросителна.

– Марко, недей така, – каза му кротко Иван, – тя е възрастна жена.

Но Марко не го слушаше, а се бе хванал за корема и се заливаше от смях.

Повечето деца помагаха на баба Мара. Чистеха, готвеха и обработваха малката ѝ градина. Христо ѝ цепеше дърва и поправяше покрива, беше навсякъде, където трябваше да се кове или закрепи някоя вещ в дома ѝ.

Но един ден се случи нещастие.

Работници ремонтираха близкия кладенец и бяха забравили да го затворят, преди да отидат за още материали.

Марко се бе затичал разперил ръце. Той не внимаваше къде стъпва, подхлъзна се и падна в кладенеца. Чу се вик:

– А- а-аааа!

Всички наоколо разбраха, че е станала беда. Дойдоха мъже и извадиха внимателно Марко. Занесоха го в къщата на баба Мара. Тя го изми, превърза раните на момчето и се помоли за него:

– Господи, това момче е паднало и сериозно се е наранило. Той е още малък, не позволявай да погине, смили се над него и го изцери ….

Марко беше изненадан, той я гледаше и не можеше да повярва….

„Толкова пъти съм ѝ се присмивал. Бил съм груб със нея, а тя ме изми, превърза ме и се моли за мен….“ – помисли си с тъга Марко.

Нещо в душата му се пречупи.

Откараха го в къщи и родителят му веднага извикаха лекар, който поклати сериозно глава, когато го прегледа обстойно.

Минаха няколко месеца. Марко стана от леглото след дългото и тежко боледуване. Той беше с повреден гръбначен стълб и имаше белег на лицето. Поради нараняването в гръбнака бе гърбав.

Нещо в него се бе променило. Когато го питаха, отговаряше почтително и с уважение. Думите му бяха изпълнени с любов и нежност.

Един ден Филип вървеше с майка си, капризничеше и се дърпаше. Той видя Марко, който идваше срещу тях и се стъписа. Искаше да му се присмее, но голяма буца заседна в гърлото му и той остана с отворена уста…

Майката на Филип се обърна към него и му каза:
– Бъди учтив и вежлив, великодушен и доброжелателен, състрадателен и отзивчив към старите хора и инвалидите. Бъди готов да им се притечеш на помощ.

Филип наведе глава и се изчерви. Той бе чувал за случая с Марко и разбра какво искаше да каже майка му.

Ето настъпи и Новата 2016 година.
Какво да ви пожелая за Нова година? Като се замисля, това съвсем не е лесно нещо.

Пожелавам ви това, което нямате.

Нека всеки човек сам да определи своята празнота. Това може да бъде, недостиг на търпение, силна вяра, пари, съпруг или съпруга, деца …..

Но преди това нека човек да отговори на въпросите: „Какво нямам? Какво искам?“

Пожелавам ви това, което нямате и което много искате. С едно условие, то да ви донесе полза. Защото съществуват две беди, неизпълнени желания и изпълнение на желания, които могат да ви направят нещастни.

Нека вашата празнота, ако тя наистина е такава и се нуждае от напълване, да се изпълни с подаръци от Бога.

Германците настъпваха към Москва. Три момчета между 10 и 12 години Борис, Михаил и Сергей тръгнаха надвечер за дърва.

Много скоро започна да се стъмва и децата разбраха, че са се заблудили. Вървяха дълго. Бяха изплашени и не виждаха никакъв изход.

Борис си спомни, какво го бяха учили в къщи да прави, когато изпадне в беда и предложи:

– Хайде да се помолим.

Момчетата се погледнаха притеснено. Сергей се обърна към Михаил и каза:

– Мишо, по-добре ти се помоли. Ти умееш да правиш това по-добре от нас..

Михаил наведе глава и беззвучно започна да се моли. Другите две момчета виждаха само как той мърда устни.

Пак тръгнаха да търсят път, но не го намираха.

Изведнъж забелязаха, че през клоните на тъмната гора мига малка светлинка.

– Навярно е пазачът или лесничея, – предположи Борис.

Момчетата тръгнаха по-уверено към светлината. Стигнаха до малка полянка. На нея видяха поп. В дясната си ръка държеше кръст, а в лявата размахваше кадилница.

Момчетата пак бяха обзети от страх, но малко по-различен от преживяният преди това.

Михаил стоеше между Сергей и Борис, който го ръчкаха и настойчиво го молеха:

– Моли се, моли се …..хайде, какво чакаш….

Когато Михаил започна да се моли, попът ги прекръсти. И тогава те видяха светъл път и затичаха по него.

Когато излязоха от гората и вървяха вече по позната поляна, разбраха, че не е имало никакъв път. Те бяха вървели по път от светлина.

Когато наближиха домовете си, Борис предложи:

– Нека утре рано сутринта да отидем на църква.

Другите само кимнаха в знак на съгласие.

Децата разказаха на възрастните, какво им се бе случило. Тогава хората разбраха, че преподобния се е молил за града им.

Тези, който бяха решили да се евакуират, останаха. Те бяха се успокоили, че техния град се намира под небесна защита.