Бе късен следобед. Жените бяха привършили вече домакинската си работа и по това време се събираха на голямата пейка край пътя. Тук освен да поклюкарстват за този и онзи, си разменяха рецепти и споделяха новите в селото, които лично ги засягаха.

– Често сервирам на семейството си едно и също ядене няколко пъти, – похвали се Радка, – така има малко повече време за себе си.

Баба Стойна се намръщи и с бучащия си глас каза:

– Когато го сервираш първия път, яденето е много вкусно, но когато го сложа на масата отново, има чувството, че не давам най-доброто на хората седнали да ядат.

– И аз съм така, – обади се Гаца, – все едно ги храниш с остатъците от миналата храна.

„Все едно да „вместваш“ Бога в ежедневието си, – помисли си Каля, – вместо да отделяш специално време за Него. А аз какво правя? Сутрин набързо Му благодаря, изреждам нуждите си, вместо да Го търся и почитам по цял ден. А и Библията не чета всеки ден“.

Стоянка, сякаш отгатнала мислите на приятелката си прибави:

– Както храната, която готвим, храни телата ни, така и Божието Слово храни душите ни. Няма по-добро от приемането на прясна и свежа храна всеки ден.

– За съжаление и на Бога предлагаме остатъците, – обади се баба Митра. – Първо се съобразяваме със своите желания, а Неговата воля е като допълнителен план, по който действаме, ако нашия не стане.

– Когато даваме на Бога най-доброто, – каза Каля, – ние Го признаваме за Господар на живота си. Така смело ще следваме волята Му.

Имаше още коментарии по този повод, но всички бяха съгласни в едно. Никога не сме прекалено заети, че да нямаме време за по-дълго общуване с Бога.

Първо това не е официален празник, така че няма да се планира нещо глобално.

Второ този ден не бива да се отбелязва в голяма шумна компания. В противен случай след чаша вино съпругът ви ще забрави в кого“е влюбен“ и ще започне с очи да опипва приятелките ви.

Идеално място за отпразнуване на този ден е любимият ви тих и уютен ресторант. Съвсем не е банално.

Много често в тази луда надпревара на живота нямаме време да се погледнем  един друг в очите. Така че, изпратете децата при баба им, разходете се, но оставете кучето у дома си.

Вечеряйте, може и на свещи. Спомнете си как сте се запознали, влюбили, как е минала първата ви среща, как сте нямали пари за ресторант, но за бира и чип такива са се намирали. Как сте се целували …

Нима това е малко?

Децата не винаги разбират грижа на възрастни, но често ни подтикват към приятни мисли.

Един ден Наталия каза на баба си:

– Бабо, челото ти е осеяно с дълбоки и големи бръчки. От къде са се появили там?

– Във всяка една от тях е скрит един спомен: тъжен или весел, плашещ или вдъхновяващ,….- въздъхна старицата.

– Надявам се повечето да са били приятни? – усмихна се подкупващо Наталия.

– Например, една от тях се е появила, когато се запознах с дядо ти. Друга, когато се роди любимата ми внучка – и бабата нежно се усмихна на малкото момиченце до себе си.

Всяко събитие в живота ни не минава безследно, то остава своите щрихи върху лицето ни. Много е трудно да се разбере, какви спомени пазят тези мили бръчки …..

Има начин как да се определят бременност без тестове. Такива съществуват и даже не са единствените.

Не е нужно да ходите  в болница, да чакате на опашка и да харчите много пари.

Начинът, който можете да практикувате в къщи, са го прилагали нашите баби, когато не е имало такива диагностични методи, както е сега.

Без помощта на лекар и тестове за настъпилата бременност, можете да разберете от стайните растения.

Смята се, че хорионгонадотропин определя състоянието на жената в този период и ѝ помага да расте бързо.

За целта съберете урината си в съд и я излейте на дадено цвете.

Ако то започне забележимо бързо да расте или се появят на него повече листа и пъпки, голяма вероятност има да сте бременна.

Петър работеше в градината. В нея той отглеждаше предимно цветя. Е, бодваше по малко чушки, домати , лук, репички, …, но основно място в градината и около алеята пред къщата заемаха цветята.

Забеляза, че една зимна роза започва да цъфти. Това го изпълни с радост, но и с тъга.

– Студът така или иначе ще я убие, – каза си Петър, – по-добре да я подрежа и да я прибера в къщи.

След няколко дена розата разцъфна и изпълни стаята със своя чуден аромат.

Тази миризма на цветето върна Петър в детството. Тогава често ходеше при баба си на село.

– Нейната къща беше пълна с рози, – въздъхна Петър. –  Дядо си почиваше на люлеещия се стол, а на двора тичаше техният любим лабрадор. Баба най-много грижи полагаше за цветята, особено за розите.

Тази любов към цветята, Петър бе наследил от баба си.

Когато и да се върнеше назад в годините, от всички спомени, най-ярък бе този за розите.

Изведнъж Петър се размисли за духовния си живот.

– За какво съм създаден? – попита Петър. – Да разнасям ароматът от познаването на Бога навсякъде. Но това става, когато следваме примера на Христос в любов и грижа за другите.

Както ароматът на розите предизвика спомени, така и нашият живот трябва да напомня на хората за Божията любов и грижа.

– Нека животът ни бъде благоухание за тези, които имат нужда да научат, колко много ни обичаш, Господи, – каза Петър, като високо вдигна ръце си нагоре.