Съпругата на Пешо се върна след дълга командировка. Лошото е, че си дойде един ден по-рано.

Сега ще разберете, защо е лошо, по-скоро бе лошо само за него. Е, не е това, което си мислите.

След като се прибра Лидка огледа целия апартамент. Супата в хладилника, подовете измити, цветята полети. Тя се намръщи и каза:

– Защо си ме лъгал до сега, че нищо не умееш? Оставил си ме всичко сама да върша в къщи.

Пешо се опита да ѝ обясни:

– Една жена накарах…

– Не ти вярвам!

И как ще му повярва? Когато влезе в дома си, тя го завари да мие съдовете.

В селището Есаулскин в Сасновския район, обикновения котарак Василий е станал герой на деня.

В апартамент на първия етаж изпълзяла змия. Когато стопанинът на дома я видял веднага повикал хора, които се занимават опазването на животните и околната среда.

Помощ от тях не получил, защото преди да дойдат спасителите, котаракът се бил със змията и Василий ѝ откъснал главата.

Когато спасителите дошли, те огледали внимателно дома, но други влечуги не намерили.

Домакинът е предположил, че змията е проникнала през дупка от старата отоплителна система.

Трябва да отбележим, че котаракът при борбата със змията не е пострадал.

През 1965 г. 90-годишната французойката Жана Калмън продал апартамента си на 47-годишният адвокат на принципа на обратната ипотека – купувачът е длъжен да изплаща месечната вноска до смъртта на собственика на имота, а сумата за плащане е била определена от изчисляването на пълното погасяване на цената на апартамента.

В резултат на това Калмън получавала пари от адвоката повече от 30 години и го надживяла. Освен това 2 години продължила да ѝ плаща вдовицата на адвоката.

Умирайки на 122 години Калмън установила официално потвърден рекорд за дълголетие.

Жана Калмън пушела до самата си смърт, а тайната на дълголетието си обяснила  със специалната си диета: почти всеки ден тя употребявала зехтин, портвайн и шоколад.

Апартамент в покрайнините на града. Стопанинът на този дом работеше до късно. Жена му по цял ден бе на крака, ходеше до магазина, переше, готвеше, чистеше или отиваше нанякъде.

В апартамента често оставаше сама шестгодишната Зоя. За това узнаха месната банда, която обикаляше домовете и ги ограбваше.

Така Минчо и Слави решиха да ограбят и този дом. Тъй като знаеха, че възрастни по това време ги няма, те се подготвиха зле за предстоящата акция.

Улучиха точно момента, когато жената излезе да пазарува в магазина. Преди да разбият вратата крадците, решиха да звъннат, просто за проверка.

От вътре се обади малко тънко гласче на дете:

– Кой е там?

– Пощальона е, някой от по-големите в къщи ли е? – попита Минчо.

– Не, няма ги. Тук сме само аз и Боби, – отговори съвсем спокойно Зоя.

– Ясно, – подсвирна Слави, – а на колко години сте с Боби?

– Аз съм на шест, а Боби скоро навърши три години.

Доволни престъпниците  се заеха с бравата на вратата. Минчо имаше доста „сръчни“ ръце. Той бързо приключи работата си с бравата и двамата крадците нахлуха в апартамента.

От тъмния коридор към Слави се насочи голямо туловище. Събори го на пода и го хвана със зъбите си за шията.

Слави замръзна в ужас. Едра немска овчарка бе повалила на пода партньора му и здраво, но не силно го бе захапала за врата.

Боби се оказа едро куче, за съществуването, на което крадците не знаеха.

Зоя извика на кучето:

– Охранявай!

И Боби легна в коридора, то вече бе обезвредило единият от неканените гости. Ако Минчо леко мръднеше, зъбите на кучето щяха да се впият във врата му. Слави стоеше като статуя. Той беше нито жив, нито мъртъв.

Така ги завари майката на Зоя. Тя бързо звънна в полицията.

Слави и Минчо от страх не смееха да мръднат, така останаха до идването на полицаите, които им сложиха белезници на ръцете и ги отведоха.

Антон в зората на кариерата си работеше като помощник на един дизайнер. Той е програмист, а дизайнера му даваше да върши мръсната работа – рисуваше скелетите на бъдещите стаи и коридори.

Днес Антон изпълняваше, поредната поръчка. Този път трябваше да проектира пълният изглед на  един апартамент. В това число трябваше да нарисува и тоалетна, а в нея да разположи тоалетна чиния.

Дизайнерът този път не го инструктира какво и къде да сложи, остави го сам да преценява. Случи се така, че Антон за първи път трябваше да нарисува тоалетна. А когато е за първи път, на всеки изглежда много трудно.

Започна да я рисува.

– Изобщо не се получава, – ядосваше се Антон. – Как да я изобразя, та да изглежда нормално? Колко е крива и полегата.

В крайна сметка всичко се обърка нацяло, тоалетна чиния изглеждаше малко подута и ъгловата.

Дизайнерът завърши творението си и го предаде на клиента, а той бе очарован.

– Моделът ви е чудесен, – възкликна мъжът. – Точно така ще искам да ми го направят, без да променят нищо.

Така бе изпълнена специална поръчка за тоалетна с необичайна форма.

След известно време Антон видя своята тоалетна чиния в модно дизайнерско списание, която бе съпроводена с голяма статия за новите тенденции в дизайна на тези предмети.

Ето така се ражда авангардно изкуство.