Тръгнала лакомията на гости на алчността.

Скарала се по пътя със сребролюбието, казвайки му

– Няма да ти дам  влезеш в столовата, да не говорим да похапнеш там.

И сребролюбието си тръгнало с празни ръце да се оплаква на гнева.

 – 2 + 2 = пет! – смятала Алчността.

– Три! – възразило Скъперничеството.

– Четири! – опитала се да ги спре Щедростта.

А след това добавила:

– Милиони са всички нуждаещи се!

Любовта не е просто „усмихнато“ приятелско отношение към хората. Могат и да ви се усмихват, но когато работата стигне до дела, всички изчезват или ви казват, че нужда ви е ваше лично дело.

Това не е само положително отношение. Любовта може и трябва да бъде строга, взискателна, дори горчива, а истината да казва в очите.

В нея няма мотиви за алчност, жажда за власт или така да бъде“ по моему“. Това не е любов, а чувство за притежание, егоизъм и грижа за себе си.

Наличието на любов е мярка на зрялост и показател за улегналост и разсъдливост. Важно е да се стремим да растем и развиваме духовно и да не спираме този процес.

Детето се отличава с егоцентризъм. С възрастта  и възпитанието то трябва да излезе от него. И когато стане възрастен да бъде готов, да умее да обича, да приема и носи отговорност.

Когато Исус е дошъл на земята, Той е правел всичко от любов. Учел, служил, изобличавал и накрая дал живота Си за всички. Исус трябва да бъде пример в това за нас.

Истинската любов се проявява, тя не остава скрита. Не прилича на фойерверки, които будят възхищение, а после изчезват. Любовта действа, а не бездейства. Това действие положително влияе на обекта, за когото е предназначена.

Творение е всичко, което ни заобикаля природата, животните, въздуха, водата. Това е всичко, което човек може да погуби безвъзвратно, ако в стремежа да имаме повече и човешката алчност победят.

Ако греха победи, всички Божии творение, целият Божий свят ще бъде разрушен. И това не е задължително да стане с войни, а просто защото човекът е грешен и винаги ще консумира повече, отколкото му е нужно.

Ето от това греховно потребление се изразходват земните ресурси. В резултат на това се замърсяват въздухът и водата, изчезват дивите животни.

Когато се стремим да живеем възможно най-добре, ние унищожаваме нещо ценното, което Бог ни е дал – Земята.

Понякога изглежда, че при нашия напрегнат начин на живот, главното е да преживеем несгодите и да се задържим на повърхността, но не и да помогнем на ближния.

С грубостта и алчността ние се срещаме много по-често отколкото с добротата и състраданието.

Изследователи намерили не малко обективни доводи в ползата на това, че добрите дела помагат не само на ближния, но и на този, който ги извършва.

Според изследвания, тези които са вършили добро през деня, по-малко са податливи на стреса на работното място.

Когато правим нещо малко за другите, ние не се чувстваме толкова зле в дни на стрес.