Романът на Владимир Набоков „Лолита“ първоначално е бил издаден на английски език в парижко издателство.

След това е преведен на руски от самия автор. Набоков се страхувал, че преводачът ще измени, обезобрази с неудачни изменения трудното съдържание.

Най-печалното в тази ситуация е, че Набоков по време на превода се разочаровал от руския език.

Звучи обидно за руския език, но всъщност превода е друг свят.

Това е просто добра адаптация и преразказ, но не и това, което е написал авторът, дори и писателят да владее свободно двата езика.

Барон Мюнхаузен е напълно реална историческа личност.

В младостта си той напуснал немския град Боденвердер и отишъл на служи като паж в Русия.

След това започнал кариера в армията и стигнал до чин капитан, а след това се върнал в Германия.

Там той се прославил с разказване на истории от службата си в Русия.

Например, влизането в Петербург с вълк впрегнат в шейна, вместо кон, който бил разрязан наполовина в Очаков; полудяла шуба или черешово дърво, което растяло на главата на елен.

Тези истории, а също и съвършенно нови, били преписвани на барона от други автори. Така те помогнали за появата на Мюнхаузен като литературен герой.

Дизайнерът е създал необичайни картини, които показва как животните биха изглеждали в цифрово измерение.

Дизайнерът и занимаващ се с ретуш Адитя Арянто от Джакарта преди да започне да създава нестандартни животни си задал въпроса: Как биха изглеждали цифровите същества, ако наистина съществуват на земята?

В резултат от въображението на дизайнера се е получила абсурдна  серия от ретуширани фотографии наречена Minecraft in Real Life.

Арянто взел няколко изображения и с помощта на Photoshop и няколко други програми, прилагайки филтър към познатите същества, ги показал в съвършенно друго измерение.

По такъв начин дизайнерът от Индонезия се опитал да визуализира някои от животните в различна форма, която се нарича Anicube или Cube животните.

Благодарение на това му се отдало да придаде на животните интересна кубична форма.

Сам дизайнерът е признал, че за него е било важно да узнае резултата от това си търсене. Много се притеснявал, че получената форма не била по-добра от оригиналната.

Резултатът се оказал смешен в сравнения с оригиналната форма. Много от творенията на автора се харесали на мнозина и той престъпил към преобразуване и на други изображения.

На пръв поглед този полупрозрачен сладолед изглежда доста привлекателен и дори вкусен, но това впечатление бързо се променя.

Трима студенти дизайнери от Тайван решили с помощта на такъв необичаен проект да привлекат общественото внимание към проблемите на околната среда.

Като начало те взели вода от 100 различни източника, а после ги замразили. Получил се е токсичен сладолед, който едва ли някой ще поиска да яде.

Истина е, че нагледното напомняне за замърсяването на околната среда е осезаем минус, който има кратък живот. За това студентите са пресъздали копия на тези сладоледи от прозрачна полиестерна смола.

Освен мръсната вода, опасното и невкусно „лакомство“ съдържа неапетитен пълнеж във вид на боклук, който често се среща във водоизточниците.

Авторите на проекта са уверени, че са намерили прост и ефектен начин да накарат хората да погледната замърсената вода от съвсем различна гледна точка.

В шведския Гьотеборг през 1964 г. на изложба били изложени четири картини на авангардиста Пиер Брасау.

Те предизвикали възторг у критиците.

По-късно се изяснило, че техен автор е шимпанзе.

Шимпанзето Петър от зоопарка било обучавано да работи с четка и бои.

Преобладаващият цвят в картините бил синия, защото на шимпанзето му харесала миризмата на синия кобалт.

Един критик след разобличението заявил, че тези картини са били най-добрите на изложбата,