Ние сме привикнали към скоча. Използваме го за хиляди неща.
А знаете ли как се е появил?
Това се случило през 1923 г. Изобретателят Ричард Дрю започнал работа на фирма за хартия.
Била му поставена задача да проследи продажбата на хартия в магазините и работилниците. По това време той посетил цех за автомобили.
Дрю забелязал, че при боядисването на автомобила с няколко цвята, не се получават равни линии. И той си поставил задача да реши този проблем.
При следващото си посещение в цеха Дрю носел 5 сантиметрова „лента за поливане“, която била намазана с лепило и от двете страни. Но тя се смачкала и малко по-късно вече не можела да се използва.
Бояджията се заинтересувал от направеното, но не платил за изобретението. Всички останали с мисълта, че идеята не е толкова добра.
След 7 години Дрю си спомнил за своето изобретение. Но този път събитията протекли по-различно.
На 8 септември 1930 г. се появил нов образец на скоча, които веднага отишъл при клиент в Чикаго.
И какво се случило по-нататък?
Изобретението компенсирало всички вложени усилия. Скочът най-накрая бил оценен по достойство.

В произведенията на Толкин хобитите са представени като малки хора, които не обичат да пътуват, защото не искат да напуснат уютните си жилища. Въпреки това дизайнерът с псевдоним Samm1t е създал дом на колелета Hobbit Hole Camper Trailer, който специално е предназначен за хобит.
За да направи Hobbit Hole Camper Trailer на  Samm1t са му били необходими два месеца и 2 хиляди долара. В резултат той получил функционален дом на колелета – компактно ремарке за автомобил, предназначено за един или двама души.
Вътрешната част на Hobbit Hole Camper Trailer е разделено на две помещения. Първата е основната част, това е спалня с място за двама души. Именно там можеш да попаднеш, след като влезеш през кръглата врата. Втората част на ремаркето се намира в задната му част. Достъпа до там се осъществява чрез отделно отваряща се врата нагоре. В тази част се намира малка полева кухня и склад за вещи.
Hobbit Hole Camper Trailer може да се прикрепи към автомобил. Той издържа скорост до 90 км/ч.

Днес виждаме такова стъкло навсякъде в дома си, в автомобила, в строителството и промишлеността. Трудно бихме си представили, как живота си без това полезно изобретение.
Защитното стъкло е открито през 1903 г. от много талантлив човек. Композитор, учен и писател събрани в една личност Едуард Бенедикт.
Това е станало съвсем случайно, когато французина изтървал обикновенна стъклена колба, а тя останала цяла, даже не се напукала.
Оказало се, че преди в нея се е намирал разтвор на колодиум, който отдавна се е изпарил, но на стените на колбата е останал тънак слой от него.
Бенедикт започнал да мисли как да приложи изобретението си. В автомобилната индустрия на колите слагали обикновени стъкла, които се чупели при катастрофа и травмирали шофьорите.
За Бенедикт откритото от него стъкло решавало проблема, но за автомобилните производителите приложението му за тогава било много скъпо.
И едва през 1944 г. авиокомпанията Volvo  е възприела да слага такива защитни стъкла на автомобилите си.

Рени реши да се преместят в нова квартира. Приятелят ѝ Данчо реши да ѝ помогне. Докато тя беше на работа, той успя да продаде два кревата, от които тя много искаше да се отърве. Те заемаха доста място в старата ѝ квартира.
Но Данчо не знаеше, че когато котарака Том, любимецът на приятелката му, се изплаши, се крие в матрака на едното легло.
Така петгодишния котарак се озова на багажика на автомобил, към който бе превързан матрака.
Данчо разбра това по-късно, но да гони колата и да вземе Том, беше вече много късно.
Рени и Данчо позвъниха на семейството, което купи от тях двете легла.  Хората разбраха, какво се е случило и ги поканиха у дома си. Рени и Данчо отидоха там, обиколиха навсякъде, но не можаха да намерят котарака.
След 10 дена интензивно търсене, Том се намери.
Двама младежи им се обадиха и им съобщиха, че са видели котаракът близо до автогарата, до дома на хората, които купиха от тях леглата.
Рени и Данчо знаеха, че животното е изплашено и няма лесно да го хванат. За това направиха капан, в който сложиха любимите му сърдини и техни дрехи, за да може котаракът да усети позната миризма. След половин час Том се хвана в него.
Той беше отслабнал, но нямаше сериозна травми и наранявания.
Съвсем непознати хора помогнаха на младежите в този  толкова труден момент, да си намерят любимото животно.
Сега Том оздравява и се възстановява бързо, а това е голяма радост не само за Рени и Данчо, а и за хората, които станаха съпричастни към случилото се.