Нежен скреж покриваше  зелената трева излъгалата се да поникне от задържалото се циганско лято. Вятър нямаше, но студът щипеше всяка част, които хората не бяха покрили по себе си.

Баба Пена беше подранила тази сутрин и вече се връщаше от магазина с натежала торба, пълна с продукти. Мина край двора на бай Илия и се провикна отдалече виждайки възрастния човек да шета нещо из двора:

– Стопли се а?

Бай Илия намести къскета се и добродушно се засмя:

– Бабо Пено, признай, че това лято не беше толкова студено!

Възрастната жена в същия дух му отвърна:

– Е, ти се студено ли искаш да бъде, нека се постопли малко.

Така двамата старци обичаха да се шегуват и с времето, и с болежките си. Чуеше ли ги човек, неволна усмивка пропълзяваше по лицето му.

Бай Илия не остана длъжен и продължи духовития разговор:

– Е, време му е вече! Наситихме се на хубаво време, нека малко и студът да ни позагрее.

– Наболедувахме се, сега да му мислят бацилите, като стегне студът, – каза баба Пена, укротила хумора в думите си.

– Време им е и те да се изпокрият и затрията, – съгласи се бай Илия.

Весели хора, с такива никога няма да ти е скучно. Нито студ, нито пек, дъжд или силен вятър ги плаши. Все ще нямерят нещо, с което да се пошегуват, да развеселят душата и стоплят сърцето.

За разгадаване на този феномен на учените е помогнала физиката.
Котките по-ефективно използват езика си. С негова помощ те дръпват стълб от течността.
Това е доста добре известно явление в молекулярната физика, основано на повърхностното напрежение на водата.
Котешкият език при докосване на повърхността на течността, поема и увлича част от нея със скорост метър в секунда. Поради повърхностните сили водата е в състояние на неопределеност. Стълбът от течността има формата на цилиндър.
Котката с езика си успява да повдигне този стълб вода и така не се получават пръски. Честотата, с която животното е в състояние да затвори устата си е до четири херца.
За разлика от котките, кучетата не са толкова точни. Те с голяма сила спускат езика си в течността и за това не успяват да повдигнат стълба вода. Освен това непохватността на кучетата се увеличава пропорционално на големината им.

Ако понякога малко се нараните, опитайте да погледнете на повредената част с обърнат бинокъл. Ще забележите, че болката ще намалее.
Учени от Оксфордския университет провели експеримент, който доказа, че ако се вгледате в контузената ръка от далечния край на бинокъла, той визуално намалява размера на ръката, както болката и подуването.
Какъв е изводът?
Дори нашите чувства и усещания за болка,огорчение, беда, напаст, гибел, ….. зависят от начина, по който гледаме на тях и  как ги възприемаме.

Това е топлинен двигател, в който течно или газообразно работно тяло се движи в затворен обем, рановидност на двигателя с външно горене. Въз основа на периодично нагряване и охлаждане на работното тяло се извлича енергия от получената промяна в обема на работния флуид. Може да работи не само от изгарянето на горива, но и от всеки източник на топлина.
Низкотемпературните работят на минимална разлика в температурите между нагрятата и охладената част на двигателя. В действителност, тази разлика може да бъде само няколко градуса.
Много сръчни хора са направили подобни двигатели от подръчни средства и много от тях работя.
Например, ето такъв:

Надя беше медицинска сестра и обожаваше професията си. Влизаше от стая в стая, сядаше не до едно и две легла, помагаше, привдигаше. …… Когато болните я видеха засияваха. Нейната усмивка заразяваше и всяка отчаяна и тъжна физиономия ѝ се усмихваше.

Имаше безкрайно търпение, да прави превръзки, да взема кръв за изследване, да отговаря на безбройно многото въпроси на пациентите и да ги успокоява.

Болните мъже обичаха край тях да се върти нещо младо и хубаво. А жените ѝ бяха благодарни, когато ги решеше и им помагаше да изглеждат по-добре. Това не беше част от задълженията ѝ, но тя бе гимирала много пациентки в болницата. Беше убедена, че ги прави по-щастливи, а и те се чувстваха по-добре.

– Нима като влезеш в болницата, трябва да гниеш?! – често казваше Надя на жените.

Знаеше не само пациента и лекарствата, които трябва да му дава в определеното време, но и синовете, дъщерите, съпрузите, внуците, ….., проблемите и болките в душите им. Как нямаше да знае, като всеки един от тези заболели хора споделяше с нея всичко, разказваше ѝ за семейството си, за приятелите, за самотата си, ….А Надя ги изслушваше и за всеки намираше добра дума.

Това беше тяхното Наде, вечно усмихнатата млада жена, от чието сърце преливаше любов и всеодайнос към всички.