На 11 септември 2001 г. Омар Едуардо Ривера, сляп специалист по изчислителна техника, работел на 71-вия етаж в Световния търговски център със своето куче-водач Дорадо.

Когато отвлеченият самолет се ударил в кулата, Ривера знаел, че за да се евакуира ще е необходимо много време, но той искал неговият лабрадор ретривър да се спаси, затова откачил каишката му от стълбището.

Омар смятал, че е загубен. Шумът и горещината били ужасяващи. Но той искал да даде шанс на кучето да се спаси. За това откачил каишката му. За последно ласкаво поразрошил козината му и му казал да си отива.

Дорадо бил отнесен няколко етажа по-надолу от тълпата бягащи хора. Но след няколко минути Ривера почувствал, как кучето бута с муцуната си краката му.

След това с помощта на колеги Ривера бил изнесен от сградата, което отнело почти час. Скоро след като се измъкнали, зданието се срутило.

Ривиера знае, че дължи живота си на своя четириног приятел.

Оплаквате се, че не сте се родили в подходяща страна. Уморени сте от безличен офис, от съседа идиот, от малките маршрутки.
Няма нищо страшно. На планетата ни има места, където човек иска да отиде, за да се отпусне и да се поразведри малко, но там не трябва да остава дълго.
Такова място е остров Миякедзима в Япония.  След екскурзията на острова миризмата от устата на съседа в самолета ще ви изглежда безобидна.
Остров Миякедзима е разположен на 200 км от Токио. Формирал се е  около стратовулкан Ояма, който изригва често. През периода 2000-2005 г. на острова не е било разрешено да се живее или да се посещава.
По-късно някои от жителите на Миякедзима се върнали на острова. Той е част от Националния парк и се нуждае от персонал. Започнали да идват и любопитни туристи. Трудно може да се каже, че там може да се почива, защото през цялото време трябва да се носи противогаз.
Въздухът е наситен със серни газове, а на някои места е просто опасно да се диша.

Силният вариращ полет на прилепа обещава големи възможности за създаването на малък самолет и за много други приложения.
Създавайки автоматизирано крило на прилеп учените от университета на Браун са разкрили тайната на полета на истинския прилеп включваща функцията на сухожилията, еластичността на кожата, структурата на мускулите, гъвкавостта на скелета, особеното движение нагоре и надолу.
Иновативен дизайн предоставя нова ценна информация за динамиката на този вариращ полет на прилепите.
Робот с формата на крило и движение на малък прилеп, се движел, когато бил прикрепен към преобразователя на силите в аеродинамична тръба. Преобразователят записва аеродинамичната сила на движещите се крила.
Измервайки изходящата мощност на трите сервомоторни двигателя, който управляват съвместно движещите се части на робота, учените могат да изчислят енергията, нужна за движението на крилата.
Тестът показал, че роботът е в състояние да се съобрази с основните параметри на полета на прилепите, произвежда достатъчно тяга за преодоляване на силата на гравитацията, може да вдигне във въздуха и да носят определено теглото.

Ако се окажете без парашут, положението доста се усложнява.
През 1944 г. летецът Никълс Алкмейд изпаднал в ужасна опасност на 5500 метра над Германия. Самолетът му горял и парашута му бил овъглен.
Той скочил, очаквайки да умре, но извадил късмет.
Паднал върху короната на едно дърво, после се изтърколил в дълбока пряспа от сняг. Така голяма част от силата на неговото падане била погълната.
Не е ли чудно, че Алкмейд оцелял, за да разкаже историята си, като се отървал без нито една счупена кост.

26 февруари 1955 г. Калифорния, САЩ.
На летецът изпитател Джордж Франклин Смит му предложили изпитателен полет на нов реактивен самолет, който можел да лети по-бързо от звука. Той обичал изпитателните полети с мощни машини. Затова си казал: „Разбира се, че ще летя с него. Едва ли ще ми отнеме повече от 45 минути.“
Бил без защитен костюм. Когато излетял забелязал, че контролните уреди не се движат съвсем свободно. Но той не се притеснил, нали на предварителните проверки всичко било наред.
Минути по-късно минал звуковата бариера. Тогава самолетът забол нос надолу и контролните уреди отказали. Падал към земята със свръхзвукова скорост.
Гласът от слушалките крещял:
– Скачай с парашута, Джордж! Изчезвай от там!
Скоростта растяла, а Джордж като обезумял викал:
– Контролните уреди блокираха, падам право надолу!
Имал секунда да напусне самолета или да умре.
На около 2100 метра под него блестяло синьото море, окъпано в слънчева светлина. Джордж изскубнал облегалката и изтласкал остъкления капак на пилотската кабина. Вътре нахлул яростен вихър. При тази скорост стихийната сила на въздуха го приковала към седалката. Той с мъка протегнал ръка. Докоснал с пръсти катапулта. Нямало време. Опасността приближавала.
До тогава всички летци, скочили с парашут при свръхзвукова скорост, били загинали.
С изпънати пръсти Джордж сграбчил ръчката. Мощна експлозия го изхвърлила от пилотската кабина.
Ударила го въздушна вълна. Всичко наоколо се завъртяло. За няколко секунди обувките, чорапите, часовника и каската се откъснали от него и полетели към земята. Той кървял и бил много уплашен.
Падащото му тяло било като перце. Чуло се рязко изплющяване. Парашута се отворил и го задържал. Летежът му се забавил. Джордж почуствал, че пропада в мрак. Не изпитвал никаква болка. Тялото му паднало в морето и започнало да потъва.
Двама рибари станали свидетели на главоломното гмуркане. Те с голямо усилие успели да изтеглят тялото на летеца. Единият от тях погледнал удавника и със съмнение поклатил глава:
– Няма смисъл. Той е мъртъв.
Но Джордж Смит бил още жив….
На Военовъздушните сили им трябвало цял месец, за да извадят отломките на катастрофиралия самолет. Все още никой не знаел какво е причинило злополуката.
Но учените имали възможност да проучат полумъртвото тяло на клетия Джордж. И ето какво установили.
Когато Джордж катапултирал, скоростта му засилила действието на гравитацията. Всяка част от тялото на летеца станала 40 пъти по-тежка. Дори и кръвта му станала по-тежка за кратко време. Тя бликнала от кръвоносните съдове Това придизвикало множество натъртвания на тялото му. Той бил така контузен, че главата му се подула и заприличала на футболна топка. Клепачите на Джордж кървели.
Пилотът прекарал седем месеца в болница. Възстановил се напълно и отново започнал да лети. Той бил един от най-щастливите пилоти на света, преживявайки най-лошия кошмар на летците, да паднат от небето.