Продуктите има склонност да се развалят. Това е основен недостатък на всяка храна. Хората  през цялата си история са се опитвали да удължат срока на годност на храните, с помощта на различни методи.

Ето ви един продукт, който може да се съхранява почти завинаги, без да губи своята хранителна стойност. Това е белият ориз.

Той може да се съхранява  в продължение на 30 години и да не измени вкуса и хранителната си качества при условие, че няма резки промени на температурата около него.

В същото време, кафявият ориз се съхранява само шест месеца, поради увеличеното съдържание на влага в обвивката му.

Поредната среща на стари приятели. В кафенето бе топло, но задушно. Въпреки всичко Павел и Симо не се отказаха от намерението си и седнаха на една маса.

– Интересен човек си, – нетърпеливо започна Симо, – признаваш любовта и свободата, но защо смяташ политиката за вредна?

– Тя води до конфликти, война, унищожение, … Нима на човек не му стигат недостатъците и болестите?

– Трудът и бизнеса са необходимост, чрез тях човек живее. Е, понякога му се налага да излъже, за да спечели.

– Да бе, – махна с ръка Павел, – всеки измамник може да продаде поредния боклук на някой наивник. Хората не трябва да купуват лъжи! В стойността на продукта са включени материалите и вложеният труд.

– Добре де, може би имаш право, – някак неохотно се съгласи Симо. – Сега погледни от другата страна. Всяка жива твар произвежда отпадък, боклук. И това става, без значение  на колко удобства се наслаждаваш. Какво да ги правим тези отпадъци?

– Много малко хора знаят, какво богатство се крие в тях. Дори и най-отвратителните и миризливи екскременти могат да е впрегнат в работа. Но това не е работа за малоумници.

– Виж, приятелю, позорът е мерило за стойността на труда. Ние и с него се злоупотребява и не можем да се защитим. Ето вземи студената и топлата вода, които получаваме от природни източници. И те са ни дадени, за да живеем добре. А тези, които измислят работата, и предлагат този комфорт, сякаш те го произвеждат.

– Е, утре могат да ни продадат и въздуха, които дишаме. Защото го има и е жизнено необходим. Това е драма за съвременното човечество.

– „Обслужващите“ ни бизнесмени колко плащат за даровете на природата?

– Човек е алчен, захапе ли веднъж кокала не го пуска вече.

– Липсва ни възпитание и морал. Този, който заплаща със заграбеното от природата е престъпник. Нима могат да умират дечица поради липса на вода и топлина?

– В страната ни се убиват за пари, но дори да гръмнат някой и друг милионер бедните ще си останат бедни. Ще свалиш един политик понеже граби, но ще го за мени друг, който е по-гладен и от него.

– Най-слабата държава е по-силна от най-наглата мафия. Но в страната ни искат да има организирана престъпност, защото се хранят от сенчестата ѝ икономика.

– Политиката прави хората бедни, ако краде от работещите за себе си повече, отколкото е разрешено по закон. На какво мислиш се дължи корупцията? На това, че чиновниците са прекалено много. Всеки от тях си е намерил вратичка да точи, какво като има забрани и постоянно се говори за борба с корупцията.

Двамата приятели се бяха доста разпалили в дискусията си. Дори бирата пред тях не можеше да удави недоволството и мъката от това, което виждаха в живота около себе си.

Корените на името на хамбургера се крият в името на един от най-големите градове на Германия – Хамбург. Град, от който значително много хора са емигрирали в САЩ.

През 1921 г. в Канзас се открила фирмата  White Castle. Фирменият ѝ специалитет били видоизменени сандвичи. Той бил по пет цента до 1946 г.. Странния деликатес помогнал на компанията да се утвърди.

Съмненията за безопасността на продукта били разсеяни от собственика на компанията Били Инграм с доста хитър ход. Били наети купувачи в бели престилки, които трябвало да купуват и ядат хамбургери. Така се създало впечатление, че даже лекарите купуват хамбургери.

В началото на 1930 година американският физиолог Джеси Ф. МакКлендон  е направил необичаен експеримент, в който един студент в продължение на 13 седмици се хранел изключително с хамбургери и пил вода. Експериментът, както и бъдещия живот на студент, са показали, че такава диета е напълно достатъчна за нормален живот.

На 3 септември 2010 г. готвачи от сръбския град Лесковац, произвели най-големия хамбургер в света, като се използва до 51 кг мляно месо за приготвянето на огромни котлети с диаметър 1,63 м и 2,5 см дебелина. А една от местните пекарни изпекла за сандвича хляб с тегло около 29 кг.

Една от руските козметични компании е пуснала уникален продукт, солен мед.

Производителят твърди, че този продукт е уникален по своите свойства и може да подмлади тялото.

Освен това се препоръчва продуктът да се използва външно, като смес за масаж.

Соленият мед е скраб, в който влизат три вида мед, липов, от калуна и кедров, както и солен разтвор, който наричат сибирска сол.

Според производителя, това средство може да се употребява като лек  пилинг за кожата на бедрата, корема и дори по лицето.

При мазна кожа скрабът може да отстрани излишния блясък, а при суха, да я смекчи и напълни с влага.

В Сингапур съществуват едни от най-високите показатели на брутен вътрешен продукт на човек от населението.

Градът се слави с чистота и много ниско ниво на престъпност.

Отчасти такива достижения се обуславят от суровите закони и големите глоби на най-малките нарушения.

За изхвърляне на боклука на улицата, пиене или ядене в обществения транспорт, нетрезво състояние на обществени места и дори храненето на птици се налагат наказания в количества еквивалентни на стотици и хиляди долара.
Благодарение на тези мерки Сингапур често се нарича „fine city“.
Тук имаме две значение за думата „fine“ – „красив“ и „глоба“.